— Има ли вести от Лепра? — запита той.
— Никакви, господине.
— А от Ленкур?
— И от него няма.
— Добре. Благодаря.
Излизайки от кабинета, старият портиер се сблъска с Марсиак, който искаше да влезе и почука.
— Да, Марсиак? — рече Ла Фарг.
Гасконецът изглеждаше притеснен. Вмъкна се, затвори вратата, седна.
— Капитане…
— Какво има, Марсиак?
— Трябва да ви кажа нещо. Отнася се за дъщеря ви… не съм напълно сигурен, но тя може би е в опасност.
След като излетя шумно от първия етаж на странноприемницата, Ровен беше посрещнат в двора от смаяните погледи на танцуващите, които замръзнаха на място, а музикантите на естрадата престанаха да свирят. Той веднага се изправи, но на прозореца се появи разяреният Рошфор.
— Спрете! — изкрещя зловещият довереник на Кардинала и стреля с пищов.
Но куршумът не улучи целта и беглецът изчезна в мрака.
— Хванете го! — нареди граф Дьо Рошфор на гвардейците с червени мантии, които изхвърчаха през вратата на странноприемницата и се впуснаха да гонят Ровен.
Инстинктивно Лепра отстъпи крачка назад и дискретно се озова отново в конюшнята.
Очевидно Мирбо и Ровен имаха тук тайна среща, но полицията на Ришельо беше научила за това и Рошфор се оказа на мястото с цял отряд. Подготвили бяха капан. Но ако Рошфор и гвардейците бяха пристигнали първи, за да организират хайката, те непременно бяха наблюдавали появата на агентите на херцогиня Дьо Шеврьоз…
Лепра се питаше защо още не се бяха сетили за него?
— Не мърдайте! — обади се някакъв глас зад гърба му. — Арестуван сте.
Въпреки че дулото на пищова докосваше врата му, Лепра се усмихна.
— Ще бъдете много учуден, Бискара — отговори той, като вдигна ръце и се обърна бавно.
Тъй като отдавна бяха на служба, мускетарите на краля и гвардейците на Кардинала се познаваха по лице, а някои — дори по име и репутация. Лепра се ползваше с широка известност, откакто носеше бялата мантия. Бискара пък се подвизаваше като гвардеец от не по-малко от шест години, а сред приключенията му беше знаменитият дуел с Портос18, за който много се говореше.
Гвардеецът се ококори и разпозна пленника си.
— Вие?
Нямаше време да се обясняват, но тази секунда учудване беше онова, от което Лепра имаше нужда. Отблъсквайки рязко пищова, той силно удари с коляно Бискара в корема, довърши го с дясно кроше и го прихвана, за да не се нарани, падайки. След това свали алената му мантия и си я сложи, преди да излезе от конюшнята.
Премина през двора под лампионите и се насочи към основната сграда на странноприемницата.
Ровен беше избягал и вероятно нямаше да го заловят в тъмното, но Мирбо несъмнено беше пленен. Ако съдбата на наемника му беше напълно безразлична, Лепра не можеше да позволи благородникът да бъде заловен. Защото мъжът с бежовия дублет беше единствената възможност да се добере до интригите на херцогиня Дьо Шеврьоз. Затова Лепра трябваше да помогне на Мирбо, независимо че щеше да провали мисията на Рошфор и да нанесе няколко цицини на гвардейците на Негово Преосвещенство.
От него зависеше успехът на начинанието.
С решителна крачка Лепра се приближи до тълпата любопитни, струпала се пред вратата, и с нахлупена над очите си шапка авторитетно разблъска хората.
— Дайте път! Дайте път!
Червената мантия правеше впечатление. Всички се отдръпнаха.
Вътре десетки факли осветяваха огромна зала, която се издигаше до дървенията на покрива. Двайсет маси бяха разположени в помещението, върху постланата със слама земя. Покрай стената в дъното се простираше площадка, която отвеждаше към коридор и към вратите на етажа. До нея се стигаше по стълби, разположени от двете ѝ страни, завършващи до страничните стени. Залата беше претъпкана и шумна, никой не можеше да чуе гласа си, ако не викаше силно, а придвижването ставаше само ако човек си помагаше с лакти и се промушваше сред присъстващите. Фауната беше почти същата както в двора: войници и нисши офицери, проститутки и компаньонки, към които се бяха примесили и развратни благородници. Почти всички бяха станали прави и роптаеха. Боят, който се чуваше от някаква стая, трясъкът от счупването на прозореца и изстрелът отначало бяха предизвикали всеобщ интерес. Но на сцената се появиха гвардейците с мантии и забраниха влизането и излизането, така че събитията започнаха да безпокоят някои от посетителите и да ядосват други.
Рошфор действително беше издал заповед да се охраняват всички изходи от сградата. Той слизаше по една от стълбите от площадката, когато влезе Лепра, а двама въоръжени с къси пушкала гвардейци веднага застанаха до вратата. Мускетарят се поздрави мислено, че не се е забавил. Не знаеше как ще се измъкне оттук, но поне се беше вмъкнал в залата без затруднение.