Когато тази сутрин, след няколко дни, прекарани в безделие, Мирбо заяви, че още следобед трябва да са в Париж, той не пожела да му каже нищо повече. Всъщност се държеше с него като с любимо дете. Не че се съмняваше в Лепра, а искаше да му направи изненада.
Хубава изненада.
Мускетарят умело се включи в играта, водеше го надеждата, че ще отидат в двореца на Шеврьоз, за да се срещнат с херцогинята. Но тя се изпари, когато се озоваха край „Шатле“. Вместо да продължат на запад, за да излязат на кея или да вървят по улица „Сент Оноре“ до улица „Сен Томас дю Лувър“ те поеха първо по улица „Сен Дьони“ на север, после покрай Гробището на невинните, отминаха Халите и църквата „Сент Йосташ“ отдясно, за да се озоват на улица „Трене“.
Мирбо се усмихваше и наблюдаваше Лепра с крайчеца на окото си. Мускетарят до последния момент нямаше никаква представа къде отиват.
Когато обаче се оказа пред монументалния портал, веднага разбра.
— В двореца на Шатоньоф ли? — учуди се Марсиак.
Обърна се към Ла Фарг, след това погледът му се върна към Лепра. Той потвърди:
— Да, при маркиз Дьо Шатоньоф.
Бяха се събрали тази вечер на улица „Кокатрикс“ на остров Сите.
Мястото не изглеждаше приветливо: обикновена стая под наем на таванския етаж, с напукани стени и с груб дървен под, с легло, от което не се виждаше небе, с малък скрин за дрехи, тоалетна масичка, ракитов стол, огледало на петна и разпятие. Беше доста окаяно помещение, но мускетарската заплата не позволяваше нищо повече. Оставаше надеждата хазяинът да е приятен, съседите — дискретни, а улицата — спокойна.
Лепра се чувстваше много добре в дома си.
— Истината — обясни той — е, че Мирбо не принадлежи на госпожа Дьо Шеврьоз, нито на съпруга ѝ. Той принадлежи на Шатоньоф, който всъщност го е предоставил на разположение на херцогинята, за да помогне в… делата ѝ.
Обикновена свещ осветяваше тримата мъже. Още не беше паднал мрак, но в стаята трябваше да гори пламък. Лепра седна на скрина, Ла Фарг беше яхнал стола на обратно, а Марсиак стоеше със скръстени ръце, опрян до стената, близо до разпятието, което висеше накриво.
— Шатоньоф и госпожа Дьо Шеврьоз са любовници, което не е тайна за никого — каза капитанът на Остриетата. — Но това, което ти си открил, Лепра, това, което си открил, е съвсем друго нещо…
Потомък на семейство на държавни съветници и на секретари, Шарл дьо л’Обепин, маркиз Дьо Шатоньоф, беше френски посланик в Холандия, Италия и Англия. Минаваше за близък на Ришельо, който през 1630 г. възнагради лоялността и отдадеността му на короната, като го направи пазител на печата. Така, на 53 години, той беше една от най-влиятелните личности в кралството. Но беше също така малко смешен застаряващ хубавец, който никога не се изморяваше да гони жените и въпреки възрастта си се правеше на младеж пред вратите на каретите.
— Човек може да си помисли, че госпожа Дьо Шеврьоз обича само дъртаци — рече Марсиак. — Доколкото си спомням, когато се ожени за нея, херцог Дьо Люин беше четирийсетгодишен. Херцог Дьо Шеврьоз пък беше на четирийсет и четири. А сега Шатоньоф…
— Шатоньоф сложи рога на херцог Дьо Шеврьоз — обади се Ла Фарг. — Той не е първият и доколкото познавам херцогинята, ще последват други. Но като предоставя Мирбо на разположение на Шеврьоз за интригите ѝ, той става неин съучастник. И кой знае дали някои важни държавни тайни не са били изречени по време на креватните му откровения?
— При това всичко се развива в навечерието на война с Лотарингия — подчерта Лепра.
— Мислех си, че Шатоньоф е безрезервно верен на Кардинала — каза гасконецът.
— Вероятно на лоялността му е сложен край, когато е срещнал красивите очи на херцогинята — предположи капитанът на Остриетата. — Само Бог знае какво е успяла да му налее в главата тази дяволица… Спомнете си бала, на който Шатоньоф танцуваше, докато Кардиналът лежеше тежко болен.
Мускетарят кимна с глава.
— Беше малко след екзекуцията на Монморанси20. Тогава се говореше, че Шатоньоф ще заеме мястото на господаря си в обкръжението на краля.
— Триумф за Шеврьоз — отбеляза Марсиак. — Най-големият ѝ враг умира, а любовникът ѝ става важен министър…
— Но Кардиналът не предаде Богу дух — заяви Ла Фарг.
— Срещал ли си Шатоньоф? — запита гасконецът.
— Да — отговори Лепра. — Маркизът ме помоли да се включа в ескорта от благородници, които ще го придружат в Дампиер за бала, който дава херцогинята. Тръгваме утре и тъй като Мирбо искаше да прекара нощта с любовницата си, използвах същия претекст, за да се срещна с вас. Реших, че ще е по-далновидно, ако избягвам двореца на Ястреба, и трябва да призная, че моето легло ми липсва…
20
Братът на краля Гастон Орлеански подклажда бунтове. В Лангедок недоволството расте. Бунтовниците намират свой лидер в лицето на херцог Анри дьо Монморанси, безстрашен благородник от древен знатен род, за когото се говори, че е любовник на Анна Австрийска. При Шомберг Монморанси е тежко ранен и на 30 октомври 1632 г. е обезглавен.