Ла Фарг спря.
— Кой сте вие? — запита той предпазливо.
— Аз съм този, когото ви изпращат — отговори спокойно мъжът.
— Не ви познавам.
— Свободен сте да си тръгнете.
Старият капитан размисли, после рече:
— Кажете ми името си.
— Валомбър.
— Служите ли на Седмината?
Благородникът се усмихна.
— Служа им.
— И сте…
— … дракон ли? Да. Но въпреки че можете да извадите от ръкава си сестра шатленка, ще трябва да ми се доверите.
Шегата не разсмя Ла Фарг, който разглеждаше въпросния Валомбър и накрая отсече:
— Вярвам ви.
— Чудесно. А сега да пристъпим към действие, господине.
Капитанът на Остриетата кимна с глава.
— Безпокоя се — призна той. — Хората на Рошфор започнаха да надушват следите на моята дъщеря. На сигурно място ли е тя?
— Мога да ви успокоя. Дъщеря ви се чувства чудесно и е извън контрола на най-добрите агенти на Кардинала.
— А ще я опазите ли от Черния нокът?
— Да, разбира се.
— Възможностите му са огромни.
— И нашите не са по-малки. Искате ли да знаете къде се намира дъщеря ви?
— Не. Първо мен ще подложат на разпит, ако…
— Прав сте.
Ла Фарг направи няколко крачки, обърна се и вдигна очи към Бронзовата виверна.
— След два дни — рече той — кралят ще арестува своя пазител на печата, херцогиня Дьо Шеврьоз и всички, които заедно с тях са заговорничили срещу трона. От месеци Кардиналът събира доказателства и показания. Не се съмнявайте, че ще се вдигне голям шум.
— Тази история не ни интересува.
— Не, наистина… Но се подготвя нещо друго, нали? Нещо много важно. Нещо изключително.
Погледът му се плъзна по Валомбър, който не му отговори веднага.
— Да — изрече най-после драконът, без лицето му да изразява каквото и да било.
— Участва ли Алхимика?
— Възможно е.
— Не знаете ли? Или не желаете да ми отговорите?
— Не знаем.
Старият благородник смръщи вежди.
— Какво криете от мен? — запита той.
— Нищо, което Сестрите на Сен Жорж да не знаят вече. Може би трябва да се заинтересувате от техните тайни.
— Те предполагат, че кралицата е в опасност.
— Ако наистина съществува, заплахата, която тегне върху кралицата, е само началото. Но опасностите, които ние предчувстваме, няма да пощадят никого.
2.
В долината на Шеврьоз мракът започна да пада над обширното имение Дампиер и Лепра гледаше от стръмния бряг залеза на слънцето, който оцветяваше водите в голямото езеро. Обърнал гръб на замъка, той се възползваше от краткия покой и дишаше дълбоко.
Както беше уговорено, Лепра и Мирбо последваха маркиз Дьо Шатоньоф и неговия ескорт. Той се състоеше от трийсетина благородници, които, всичките знатни особи, си съперничеха по елегантност. Грижеха се както за сигурността на господин Дьо Шатоньоф, така и за престижа му. Един високопоставен аристократ никога не се придвижваше сам, а хората преценяваха значимостта му по броя и ранга на придружителите му. Шарл дьо л’Обепин, маркиз Дьо Шатоньоф, пазителят на печата на кралството, не можеше да си позволи да не спазва правилата.
За да се стигне от Париж до Дампиер, единственият път по онова време минаваше през Ванв, Велизи и Сакле. Десетината левги маркизът искаше да измине на кон, без прекъсване и под палещото слънце, като остави след себе си каретата и багажа. Очевидно нямаше търпение да пристигне по-бързо. Но също желаеше да влезе тържествено в замъка, където госпожа Дьо Шеврьоз вече го чакаше. Затова спряха пред вратите на огромното имение, за да се отърсят от праха, да се освежат и да лъснат гривите на конете. Трябваше да изглеждат достолепно. За Лепра това беше удобна възможност да забележи, че Шатоньоф, въпреки петдесетте си години и огромния си опит с жените, беше не по-малко трескав и тревожен от юноша преди първата си любовна среща. Херцогинята направо го беше побъркала от страст.
Пристигнаха в късния следобед и намериха Дампиер жужащ от прислужници и от заети с какви ли не занимания занаятчии. Подравняваха с гребла алеите, подреждаха градините, подрязваха дърветата и чистеха каналите. Но в центъра на трудовото оживление беше самият замък, където приготовленията завършваха и там покоят щеше да се завърне едва в късните нощни часове. Кралят, кралицата и дворът пристигаха утре, в деня на бала. Всичко трябваше да бъде готово, за да ги посрещнат достойно.