Това имение беше Дампиер, чието име произлизаше може би от domus Petri — „домът на Петър“, заради намиращата се там църква „Свети Петър“ — или от damne petre — „прокълнати камъни“. Имението стана новата резиденция на херцогството. Кардиналът го превърна в дворец, а най-малкият син на херцог Дьо Гиз, друг лотарингец, го наследи заедно с околните земи и с титлата през 1612 г. Този херцог Дьо Шеврьоз не парадираше с името си, за разлика от жената, за която се ожени след десет години. Прочутата и неудържима херцогиня се влюби в Дампиер. Тя често пребиваваше там и по нейно внушение съпругът ѝ разшири и разкраси допълнително двореца.
Макар че имението беше обширно и проспериращо през 1633 г., неговият замък, въпреки луксозните покои и вътрешните подобрения, не можеше да се сравнява с великолепния дворец на Шеврьоз в Париж. Покривът беше покрит с керемиди, а не с красиви плочки, четириъгълникът от кули и павилиони от пясъчник и тухли обграждаше малко дворче, до което се стигаше по подвижен мост, свързан с външен двор и сградите в него.
Но очарованието на Дампиер беше другаде.
То се криеше в прекрасните гори, които го заобикаляха отвсякъде. Криеше се в овощните насаждения и пищната цветна феерия, майсторски оформена в стила на Средновековието. Криеше се в красивите ровове с вода, заобикалящи замъка и градините му. Криеше се в каналите, които захранваха тези ровове, минаващи покрай пътеките, пресичащи и криволичещи из огромната цветна градина. Най-сетне, криеше се в езерото, по което беше толкова приятно човек да се разхожда с лодка до острова, където павилионите изникваха от земята.
Павилиони, за които Лепра не можеше да си обясни защо трябва да бъдат охранявани.
Мирбо не беше излъгал. Скромният замък „Мовиер“ — който понякога наричаха „Бержерак“ — се намираше точно от другата страна на стената на имението Дампиер. Той принадлежеше на дребния благородник Абел дьо Сирано, чийто син Савиниен щеше да си спечели известност и вече беше тръгнал по пътя на литературата и дуелите в Париж.
Лепра изчака да падне мрак, за да се измъкне от стаята си, която, за щастие, се намираше твърде близко до конюшнята. Той оседла един кон, изтегли го за юздите от обора, възседна го и смушка хълбоците му. Летните нощи бяха къси, а той трябваше да се върне, преди да пукне зората.
Защо пазеха зорко строящите се павилиони на острова?
В Дампиер Лепра реши да избегне отъпканите пътища. Мина през гората, завърза жребеца за едно дърво и продължи пешком. Под прикритието на дърветата можеше да наблюдава острова посред езерото. Както очакваше, мъже с фенери пазеха пътя, по който се стигаше до строежите в най-отдалечения край на замъка.
Невъзможно беше да мине оттам.
Лепра се съблече, остана само по панталон и по риза, свали портупея и рапирата остана да виси на гърба му. След това се опита да запомни мястото, където скри вещите си, влезе в хладката вода и заплува към острова и към неговите тайни.
Не знаеше какви са тези хора и какво правят там. На вечеря Мирбо каза, че също не е в течение. Те не служеха на маркиз Дьо Шатоньоф. Може би тогава бяха на подчинение на херцогиня Дьо Шеврьоз? Или на някой друг.
Лепра плуваше равномерно, за да пази силите си и да вдига колкото е възможно по-малко шум. Той приближи до острова, стъпи на дъното, изкачи се на брега и зае удобна позиция на високото, откъдето можеше, скрит в гъсталаците, да си поеме дъх и да наблюдава околността.
Въоръжени наемници пазеха осветения строеж, а на различни места имаше забучени в земята факли. Пет павилиона се издигаха сред скелетата и разхвърляните материали. Те заобикаляха голяма дъсчена покривна част, чието предназначение беше загадка за Лепра, а близо до нея имаше насипи от пръст.
Дали строителните работи се дължаха на неочаквано откритие? Или бяха предприети, за да прикрият други дейности? Какъвто и да беше отговорът, Лепра трябваше да го открие.
Той проучи движенията на наемниците, преди да тръгне напред с тиха стъпка. Безшумно и бързо стигна до строителната площадка, провря се сред сенките и успя да се промъкне под покривното съоръжение, без никой да го забележи. То се издигаше над ров, в който можеше да се слезе по рампа и по няколко стълби. Тези, които го бяха прокопали, бяха разкрили древните основи на импозантна кръгла сграда, която веднага напомни на Лепра за черната кула от легендата — същата, чиито прокълнати камъни вероятно бяха дали названието на Дампиер.