… когато усети, че някакви ръце го грабват и бързо го изтеглят настрана.
Ръка в ръкавица затвори устата му.
— Аз съм — прошепна в ухото му глас, който веднага разпозна.
Беше Сен Люк.
Облечен целият в черно, мелезът с червените очила отведе Лепра в едно тъмно кътче точно когато Савелда влезе. Агентът на Черния нокът вървеше пред госпожа Дьо Шеврьоз и нейния специалист по магии. Той държеше запален фенер в лявата ръка, а свещите в помещението с колоните едва осветяваха посоката към молитвената зала.
На половината път от виолетовата завеса Савелда забави ход, след това спря. Останалите двама сториха същото, но бяха заинтригувани. Той се обърна, потърси с очи наоколо, придавайки си вид на човек, който изпитва смътното чувство, че е забравил нещо важно. Кожената превръзка над окото му не можеше да скрие напълно петното от рансата, което, под формата на звезда, се разпростираше към челото и слепоочието му. Той стисна здраво дръжката на рапирата си.
— Какво има? — запита госпожа Дьо Шеврьоз.
— Стори ми се… Стори ми се, че чух… Не зная. Нещо.
Погледът на едноокия премина над Лепра и Сен Люк, но не успя да ги забележи. Мелезът продължаваше да придържа прав мускетаря и не махаше ръката си от устата му. С цената на огромно усилие на волята, Лепра контролираше движенията си, сдържаше стоновете си, за да не издаде присъствието им.
— Нищо не чух — рече херцогинята. — А вие, Модюи?
— И аз, госпожо.
— Сигурно е била някоя сила — предположи Савелда.
— Боже мой? Саламандри ли има тук?
— Мястото е напълно сигурно, госпожо — рече испанецът и отново тръгна колебливо напред. — Моите хора провериха всичко. Но по-надолу…
Жената и двамата мъже скоро се скриха зад завесата.
— Ще видите — чу се гласът на госпожа Дьо Шеврьоз, — нещата са подредени според изискванията ви.
— Да бягаме — отсече Сен Люк.
Мелезът помагаше на Депра, двамата се измъкнаха на чист въздух по витата стълба, излязоха от рова, приспаха бдителността на хората на Савелда и намериха подслон в един от строящите се павилиони. Седнал и опрял гръб на голям каменен блок, мускетарят бавно идваше на себе си, като дишаше дълбоко, докато Сен Люк наблюдаваше околностите.
— Качиха ли се обратно? — запита той след малко.
— Още не.
— Едната беше херцогинята, нали? Но кои бяха другите двама? Не можах да ги видя.
— Единият беше Модюи, специалистът по магии на херцогинята. Другият беше Савелда, един испанец на служба при Черния нокът. За малко го изпуснах, когато попречихме на Маликорн да призове душата на Прастар дракон.
— Събитие, което ми убегна. Същата нощ се намирах в килия в „Шатле“.
— Така е… Но какво ви беше преди малко? Имах чувството, че сте трескав или пиян…
Без да споменава измъчващата го ранса, която се опитваше да крие, Лепра заговори за залата за молитва и за ефекта, който подозираше, че тя е упражнила върху него.
— Щях направо да се хвърля в ръцете на враговете ни. Без вас…
Сен Люк не отговори нищо. Лепра продължи с въпрос:
— Всъщност какво търсехте тук?
— От няколко дни наблюдавам Дампиер по нареждане на Кардинала. Бях заинтересуван от строящите се павилиони. А вие?
— Бях нает на служба при госпожа Дьо Шеврьоз, тъй като се представих за агент на кралицата майка. И също като вас исках да открия какво се крие на тази строителна площадка.
Невъзмутим, мелезът кимна с глава.
Лепра приклекна и мислите му се изясниха, а силите му се възвърнаха. Той забеляза, че Сен Люк е с ръкавици, ботуши и е безупречно облечен както винаги.
— Не сте стигнали дотук с плуване.
— Не. Минах под земята. Има проход, който води до тези стари мазета. Вероятно някога е бил използван от обитателите на кулата, за да се измъкват при обсада. Входът му е под огромен дъб в гората, недалеч от каменен кръст, който се издига на един кръстопът. Открих го, като проследих хората на Савелда. Мнозина от тях се връщаха ранени и исках да разбера защо е така. Оказа се, че проходът гъмжи от огромни сили.
Алхимика, Савелда и херцогинята се изкачиха на повърхността. Лепра и Сен Люк проследиха заминаването им. С важните особи се изтеглиха и повечето от наемниците. Угасиха факлите. Останаха само неколцина часови.
— Трябва да се върна, преди да са открили отсъствието ми — рече Лепра.
— Аз пък отново слизам долу. Искам да видя тази зала за молитви с очите си.
— Необходимо е да предупредим Ла Фарг за откритията си.
— Ще свърша тази работа. Утре ще бъда в Париж.
— Чудесно.
— Възвърнахте ли си силите?
— Да. Не се безпокойте.
Мелезът тръгна, но Лепра го спря:
— Вие ми спасихте живота, Сен Люк. Благодаря ви.
Другарят му го погледна изпод кръглите си очила с червени стъкла. Като че ли се колебаеше какво да отговори, но не успя да намери думи.
После продължи пътя си надолу.