— Необходимо е да предупредим Ла Фарг за откритията си.
— Ще свърша тази работа. Утре ще бъда в Париж.
— Чудесно.
— Възвърнахте ли си силите?
— Да. Не се безпокойте.
Мелезът тръгна, но Лепра го спря:
— Вие ми спасихте живота, Сен Люк. Благодаря ви.
Другарят му го погледна изпод кръглите си очила с червени стъкла. Като че ли се колебаеше какво да отговори, но не успя да намери думи.
После продължи пътя си надолу.
На свой ред мускетарят напусна недовършения павилион. Опитваше се да не мисли за болките в гърба, опитваше се да остане напълно концентриран върху предстоящия ден. Излъга Сен Люк. Знаеше какво му се е случило и не се решаваше да го сподели.
Пътеката не беше охранявана. Лепра премина по нея на кратки прибежки, намери дрехите си, а след това и своя жребец в гората.
Без да пришпорва прекалено коня, пристигна в замъка „Мовиер“, когато леко просветляваше, но още не бяха се обадили първи петли. Остави животното в конюшнята и бързо се прибра в стаята си.
Обаче някой го наблюдаваше.
Утрото настъпи в Париж и още отрано нощната свежест се превърна в приятен спомен. От всички улици, дворове, потоци и ровове се разнасяше смрад под безмилостното слънце, което не успяваше да проникне в работния кабинет на господин Пиер Тейсие. Зад плътно затворените пердета специалистът по магии на Негово Преосвещенство се възстановяваше от изтощителната, изпълнена с упорити изследвания нощ: с една дума, той спеше на масата, свел глава над скръстените си длани, хъркаше силно и дори изпускаше пяна през устата си.
Нещо подобно на караница по стълбите, с викове и удари, внезапно го събуди. Той се сепна, с блуждаещи очи и разрошена коса посрещна отначало с изненада, а после и с безпокойство индивида, който връхлетя в стаята. Як и набит беловлас мъж с помръкнало лице, който от десет левги миришеше на стар войник, изблъска слугата, понеже му пречеше да влезе.
Отпуснатият висок младеж, какъвто беше на вид Тейсие, стана и потърси с поглед нещо, с което да се защити. Не намери подходящ предмет и се опита да се утеши, като си рече, че всъщност, така и така, не може да се бие.
— Господине? — обърна се той към натрапника с известно чувство за достойнство.
— Простете ми, че нахлух така, господине. Но работата е много важна.
Като видя, че се завърза разговор, слугата се поуспокои.
— Сигурно е така, господине. Но мисля, че не ви познавам.
— Балардийо, господине. Аз служа при капитан Ла Фарг.
— При кого служите?
Въпросът изненада Балардийо. Той се поколеба, изгледа с подозрение слугата, пристъпи напред, наведе се, изкашля се и прошепна:
— Отрядът на Остриетата на Кардинала, господине.
Специалистът по магии веднага се сети за какво става дума.
— Ла Фарг! Разбира се, да… — рече той с облекчение и със задоволство, споделени на драго сърце от стария воин…
… но усещанията им се оказаха неподкрепени от слова.
Леко усмихнати, двамата мъже се гледаха мълчаливо, всеки очакваше да чуе нещо от другия. Слугата също беше нетърпелив и се хилеше, за да им подражава.
Накрая Тейсие не издържа:
— Е, добре? Ла Фарг?
Тези думи накараха Балардийо да се осъзнае. Той примигна и обяви:
— Капитанът иска да се срещне с вас.
— Днес ли?
— Да.
Макар непредвидените събития да не му бяха по вкуса, Тейсие беше любезен младеж.
— Чудесно… Ами… В такъв случай, кажете му, че ще го приема в колкото часа му е удобно.
— Не, господине. Трябва да дойдете с мен. Капитанът ви очаква.
— Сега ли?
— Сега.
— Аз рядко излизам.
— Яздите ли кон?
— Много неумело.
— Толкова по-зле.
Един час по-късно, вече в двореца на Ястреба, Тейсие все още се опитваше да се убеди, че не са го отвлекли. Малко разстроен, той рисуваше с перо пентакъла, който Сен Люк беше видял в Дампиер и му бе описал по памет. Намираха се в голямата оръжейна зала, щедро озарена от слънцето, което проникваше през трите високи прозореца, отворени към градината с нейните избуяли треви, със старата маса и кестена.
Избягвайки да срещне погледа на мъжа със странните и будещи страх очила, Тейсие се концентрира върху рисунката, поправяше я и я допълваше, доколкото се простираха собствените му познания по темата. Все пак не можеше да се сдържи и следеше внимателно Ла Фарг, който нервно се разхождаше напред-назад, или пък поглеждаше към Марсиак, който пиеше вино и се рееше в облаците, поклащайки се на скърцащия си стол. Ленкур беше извън обсега на взора му, но все пак усещаше, че той, надничайки през рамото му, следи внимателно рисунката. Невъзмутим и мълчалив, Алмадес пазеше при вратата. Колкото до Балардийо, той съпроводи специалиста по магии само до вестибюла.