Выбрать главу

— Необходимо е да предупредим Ла Фарг за откритията си.

— Ще свърша тази работа. Утре ще бъда в Париж.

— Чудесно.

— Възвърнахте ли си силите?

— Да. Не се безпокойте.

Мелезът тръгна, но Лепра го спря:

— Вие ми спасихте живота, Сен Люк. Благодаря ви.

Другарят му го погледна изпод кръглите си очила с червени стъкла. Като че ли се колебаеше какво да отговори, но не успя да намери думи.

После продължи пътя си надолу.

* * *

На свой ред мускетарят напусна недовършения павилион. Опитваше се да не мисли за болките в гърба, опитваше се да остане напълно концентриран върху предстоящия ден. Излъга Сен Люк. Знаеше какво му се е случило и не се решаваше да го сподели.

Пътеката не беше охранявана. Лепра премина по нея на кратки прибежки, намери дрехите си, а след това и своя жребец в гората.

Без да пришпорва прекалено коня, пристигна в замъка „Мовиер“, когато леко просветляваше, но още не бяха се обадили първи петли. Остави животното в конюшнята и бързо се прибра в стаята си.

Обаче някой го наблюдаваше.

* * *

Утрото настъпи в Париж и още отрано нощната свежест се превърна в приятен спомен. От всички улици, дворове, потоци и ровове се разнасяше смрад под безмилостното слънце, което не успяваше да проникне в работния кабинет на господин Пиер Тейсие. Зад плътно затворените пердета специалистът по магии на Негово Преосвещенство се възстановяваше от изтощителната, изпълнена с упорити изследвания нощ: с една дума, той спеше на масата, свел глава над скръстените си длани, хъркаше силно и дори изпускаше пяна през устата си.

Нещо подобно на караница по стълбите, с викове и удари, внезапно го събуди. Той се сепна, с блуждаещи очи и разрошена коса посрещна отначало с изненада, а после и с безпокойство индивида, който връхлетя в стаята. Як и набит беловлас мъж с помръкнало лице, който от десет левги миришеше на стар войник, изблъска слугата, понеже му пречеше да влезе.

Отпуснатият висок младеж, какъвто беше на вид Тейсие, стана и потърси с поглед нещо, с което да се защити. Не намери подходящ предмет и се опита да се утеши, като си рече, че всъщност, така и така, не може да се бие.

— Господине? — обърна се той към натрапника с известно чувство за достойнство.

— Простете ми, че нахлух така, господине. Но работата е много важна.

Като видя, че се завърза разговор, слугата се поуспокои.

— Сигурно е така, господине. Но мисля, че не ви познавам.

— Балардийо, господине. Аз служа при капитан Ла Фарг.

— При кого служите?

Въпросът изненада Балардийо. Той се поколеба, изгледа с подозрение слугата, пристъпи напред, наведе се, изкашля се и прошепна:

— Отрядът на Остриетата на Кардинала, господине.

Специалистът по магии веднага се сети за какво става дума.

— Ла Фарг! Разбира се, да… — рече той с облекчение и със задоволство, споделени на драго сърце от стария воин…

… но усещанията им се оказаха неподкрепени от слова.

Леко усмихнати, двамата мъже се гледаха мълчаливо, всеки очакваше да чуе нещо от другия. Слугата също беше нетърпелив и се хилеше, за да им подражава.

Накрая Тейсие не издържа:

— Е, добре? Ла Фарг?

Тези думи накараха Балардийо да се осъзнае. Той примигна и обяви:

— Капитанът иска да се срещне с вас.

— Днес ли?

— Да.

Макар непредвидените събития да не му бяха по вкуса, Тейсие беше любезен младеж.

— Чудесно… Ами… В такъв случай, кажете му, че ще го приема в колкото часа му е удобно.

— Не, господине. Трябва да дойдете с мен. Капитанът ви очаква.

— Сега ли?

— Сега.

— Аз рядко излизам.

— Яздите ли кон?

— Много неумело.

— Толкова по-зле.

* * *

Един час по-късно, вече в двореца на Ястреба, Тейсие все още се опитваше да се убеди, че не са го отвлекли. Малко разстроен, той рисуваше с перо пентакъла, който Сен Люк беше видял в Дампиер и му бе описал по памет. Намираха се в голямата оръжейна зала, щедро озарена от слънцето, което проникваше през трите високи прозореца, отворени към градината с нейните избуяли треви, със старата маса и кестена.

Избягвайки да срещне погледа на мъжа със странните и будещи страх очила, Тейсие се концентрира върху рисунката, поправяше я и я допълваше, доколкото се простираха собствените му познания по темата. Все пак не можеше да се сдържи и следеше внимателно Ла Фарг, който нервно се разхождаше напред-назад, или пък поглеждаше към Марсиак, който пиеше вино и се рееше в облаците, поклащайки се на скърцащия си стол. Ленкур беше извън обсега на взора му, но все пак усещаше, че той, надничайки през рамото му, следи внимателно рисунката. Невъзмутим и мълчалив, Алмадес пазеше при вратата. Колкото до Балардийо, той съпроводи специалиста по магии само до вестибюла.