— Нещата ще се случат тази вечер — рече Ла Фарг, изпълнен с решителност.
Той вдигна очи към тъмното небе, което полека-лека се изпълваше със звезди:
— Усещам, че ще е така. Зная…
Тревил четеше съобщение, донесено му от някакъв мускетар. Кимна с глава.
— Чудесно — обърна се той към мускетаря.
Благородникът се оттегли с маршова стъпка, а след като сгъна листа, граф Дьо Троавил, наречен Тревил, се приближи до Ла Фарг и положи дружески ръка на рамото му.
— Този Викариус ви е обсебил, приятелю…
— Сигурно е така… Все пак той е един от най-страшните врагове на кралството. И усещам присъствието му.
Тревил се намръщи.
— Само ще повторя, че всички необходими предпазни мерки за сигурността на краля са взети.
— Това може да не е достатъчно.
— Зная. Винаги се случват непредвидени неща.
Призракът на убийството на крал Анри IV измъчваше двамата благородници. За миг те останаха безмълвни, след това Ла Фарг рече:
— Кралицата е загрижена.
Тревил се наведе навън, за да погледне.
— Действително.
Отдръпвайки се от прозореца, Ла Фарг отиде да отвори вратата и повика Алмадес, който чакаше във вестибюла.
— Да, капитане?
— Намерете Марсиак. Искам да попита Анес дали кралицата има някакви сериозни и явни причини за безпокойство.
— Разбрано, капитане.
Испанецът тръгна да изпълнява задачата си, слезе по стълбите и намери гасконеца, който флиртуваше с много красива и още съвсем невинна баронеса. Ако липсваше съмнение, че няма нищо против тя да остане красива, съвсем различни бяха намеренията му по отношение на нейната невинност. Не се обезкуражи, когато видя Алмадес, а обеща на госпожицата да се върне, погали я по брадичката и усмихнат до уши, последва учителя по фехтовка.
— Слушам.
— Кралицата е обезпокоена. Може би Анес знае защо.
— Разбрах.
— Коя е тази?
— Прелестна е, нали?
В този момент Матамор изглеждаше особено жалък, Докторът подаде ръката на Коломбина на Арлекин и пиесата свърши под буря от аплодисменти.
— Не се бавете, Марсиак.
Гасконецът се разбърза, отмина красивата малка баронеса, като отново я засипа с обещания, след това внезапно промени плана си, върна се, изненада госпожицата с целувка по бузата и този път изчезна като фъртуна.
Благодарение на указанията на Сен Люк, Лепра намери тайния проход към черната кула.
Тя беше изградена някога камък по камък, след това се срути и вероятно забравиха за нея завинаги. Издигаше се насред езерото в Дампиер, на топовен изстрел от сегашния дворец на херцозите Дьо Шеврьоз. Легендата твърдеше, че някакъв дракон маг я построил и живял там. Легендата казваше още, че той извършвал ужасяващи тъмни дела, но накрая бил победен от храбри рицари. Вероятно не всичко беше истина, но Лепра беше убеден, че подземните руини на прокълнатата кула все още не са разкрили всичките си тайни.
Входът на прохода се намираше в гората, недалеч от мрачния гранитен кръст, забит на кръстопътя. Имаше стара желязна решетка, която откриха наскоро върху една могилка край голям дъб. Тя водеше към каменни стълби, спускащи се с криволичене надолу в мрачините.
Лепра завърза коня си за дървото.
След това се приближи предпазливо до храсталаците с рапира в ръка. Боеше се да не би подземието да е охранявано. Но нямаше никой. Затова пък по земята имаше многобройни отпечатъци от подметки на ботуши, оставени от наемниците на Савелда, които бяха преминавали оттук. Съвсем близо, в началото на някаква пътека, други следи сочеха, че там са били завързани нечии коне.
Лепра носеше фенер. Той запали свещта с помощта на прахан и без да прибира оръжието си, пое по стълбата.
Долу дълъг и прихлупен коридор водеше към езерото и острова.
В двора на замъка в Дампиер поканените бяха стояли прави по време на спектакъла зад кралската двойка. Все още развеселени от шегите на комедиантите, те не бързаха да се разпръснат, движеха се бавно към салоните и към стълбите, спираха се да си бъбрят под светлината на големите факли, които държаха лакеи в ливреи, неподвижни като статуи атланти на фронтона на някой замък и подредени с гръб към стената, на равномерно разстояние един от друг. Очакваха вечерята преди началото на маскарада и на фойерверките, които щяха да бъдат великолепни.