— Надявах се да ви спестя това изпитание, госпожо. Надявах се… Но вижте.
— Какво е това?
— Моля ви, госпожо, четете. И узнайте какво крият от вас.
Прошумоля скъпа материя: Анна Австрийска седна. Двете жени мълчаха, а после кралицата запита с глух глас:
— Това… Всичко това… Действително ли е?
— Така смятам. Боя се, че да.
— Кралят наистина ли предвижда да ме…
— Да, госпожо.
Кралицата избухна в ридания.
Сякаш призрачен конник бродеше в мрака.
Беше Ленкур, който, покрит с прах, яздеше пепеляв на цвят кон. Той препускаше от Париж, рискувайки да убие жребеца си. Премина като вихър през села, прескочи плетове, ровове, потоци, прелетя през дворове на ферми, излагайки се на всякакви опасности. Знаеше за какво е предназначен пентакълът. И благодарение на приятеля си книжаря, беше наясно, че специалистът по магии на херцогиня Дьо Шеврьоз не е този, за когото се представя.
— По-бързо, хлапе! По-бързо!
След един час Ленкур пристигна в двореца в Дампиер.
Щеше ли да му стигне времето да реагира?
В Дампиер вечеряха, а кралицата се появи, преди гостите да започнат да си задават въпроси.
Три маси бяха подредени в голямата зала на двореца. Почетната маса се намираше в дъното. Другите две, много по-дълги, бяха разположени перпендикулярно на първата. Поканените седяха от едната страна, с гръб към стената, а прислужниците поднасяха блюдата в средата. С помощта на виното се беше възцарило огромно веселие. Мъже и жени се хранеха с пръсти, разказваха си анекдоти и смешки, подиграваха се, кикотеха се. И вдигаха тостове. Чашата преминаваше от ръка в ръка, всеки отпиваше по малко, докато идваше ред на този, за когото беше предназначен тостът. Избраникът беше длъжен да пресуши чашата и под всеобщите ръкопляскания да изяде „тостето“ сиреч парченцето препечен хляб, останало на дъното. Тостовете следваха непрекъснато и се превръщаха във весели предизвикателства. Великолепен повод да се напие човек под формата на забавна игра. Очакван от всички, изборът на поредната жертва предизвикваше възторг и разбира се, никой не смееше да откаже оказаната му чест.
Кралят и кралицата, естествено, седяха на почетната маса, в компанията на херцог Дьо Шеврьоз, на херцогинята и на неколцина привилегировани, сред които бяха господин Дьо Тревил и маркиз Дьо Шатоньоф, пазителят на кралския печат. Отношенията бяха доста по-превзети, отколкото на дългите маси, независимо че Луи XIII опита от всички лакомства — впрочем това му беше навик, тъй като притежаваше апетит, равен на апетита на баща му. Все още бледа, Анна Австрийска едва докосваше храната. Очите ѝ бяха леко зачервени, затова госпожа Дьо Шеврьоз изрази безпокойството си. Кралицата обясни, че в стаята си била прекалила с парфюм с прекалено силен аромат. Дали тази шега успя да излъже някого? Тя накара краля да се засмее.
Възпрепятствана заради задълженията си като придворна дама, Анес успя да се измъкне едва след разгара на вечерята. Тя почти веднага откри Ла Фарг и Марсиак в полумрака на дискретен вестибюл, а Алмадес затвори плътно вратата подир нея.
— Е? — запита гасконецът.
Анес разказа за разговора между кралицата и госпожа Дьо Шеврьоз, който беше успяла да подслуша.
— Значи херцогинята наистина е организирала заговор срещу краля — отсече Ла Фарг. — Заговор, който трябва да приключи през тази нощ. А кралицата е съучастничка…
— Но за какво става дума? — запита Марсиак. — Нима ще посегнат на живота на Негово Величество?
— Не зная — призна Анес.
— Споменаха ли нещо за Алхимика?
— Не. Но мисля, че успях да науча мотивите на кралицата… След като тя излезе заедно с херцогинята, се вмъкнах в стаята и потърсих онова, което госпожа Дьо Шеврьоз ѝ даде да прочете, за да я убеди окончателно. Намерих го. Оказа се памфлетът, който емисарят на кралицата майка беше скрил в хастара на дублета си.
— Памфлетът, който обвинява краля, че иска да прогони кралицата, защото тя не го е дарила с наследник ли? — досети се Ла Фарг.
— И в който се твърди, че кралят се е договорил с папата по този въпрос…
— Значи кралицата участва в заговора срещу краля, тъй като се бои, че може да бъде прогонена?
— Боже мой…
— Но кралят никога няма да я прогони! — възкликна Марсиак. — Анна е сестра на испанския крал. Това би било жестока обида! Повод за война!
— Достатъчно е кралицата да повярва — заяви Анес. — Или по-скоро херцогинята да успее да я убеди…
Капитанът на Остриетата кимна с глава.