— При това испанка по рождение — допълни бившият шпионин на Кардинала.
— … се е подложила на драконовски ритуал…
Гасконецът не счете за нужно да завърши изречението.
— Каквито и да са мотивите на кралицата — рече Ленкур, — кралят няма да ѝ прости. Впрочем магическото изкуство е ненавиждано след чудовищните вреди, които нанесе Галигай21.
— Не трябва да забравяме, че престолонаследник, който е роден при подобни обстоятелства, не може да бъде…
Марсиак отново не се доизказа. Но този път замълча не по свое желание, а защото Алмадес почука на вратата и влезе.
Ла Фарг се обърна към него с въпросителен поглед.
— Техни Величества откриха бала — рече испанецът. — Всичко върви добре.
— А Анес?
— Видях я и тя ме видя. Като че ли нищо не я безпокои.
— Добре. Благодаря.
Алмадес кимна с глава и се върна да наблюдава какво се случва в двореца.
— Кралят трябва да бъде предупреден за това, което се подготвя — рече Марсиак след дълго мълчание. — Но няма заговор. Има само изпаднала в отчаяние кралица.
— Ти бързо забрави, че Алхимика и Черният нокът участват в събитията — възрази му старият капитан. — Миналата нощ Сен Люк разпозна Савелда редом с херцогинята и с нейния специалист по магии.
— Така е. Що се отнася до Савелда и до Черния нокът, съгласен съм. Но по отношение на Алхимика знаем само това, което се опита да ни внуши Италианката…
— Какво говориш? — повиши глас Ла Фарг. — Защо Черният нокът ще иска да помогне на кралицата да забременее? Защо ще подкрепя раждането на престолонаследник и ще слага край на разприте, които отслабват кралството ни? И защо, по дяволите, ще предотвратява война между Франция и Испания?… Можеш ли да се сетиш за възможния отговор на който и да било от тези въпроси?
— Не — призна Марсиак и сведе очи.
— Има заговор! — отсече капитанът на Остриетата и стисна челюсти. — Има заговор и Алхимика е начело!
Гасконецът не отговори, но се обърна на другата страна.
— Капитане? — рече Ленкур.
— Какво?
— Става дума за Модюи, специалиста по магии на херцогинята. Не съм сигурен, но… Ето какво. Един мой приятел е книжар и при него разлистих много рядък труд, чийто автор е Модюи. Имаше портрет в началото на книгата и… Зная, че често тези гравюри са недостоверни или зле изрисувани, капитане. Но портретът изобщо не приличаше на човека, който служи при херцогиня Дьо Шеврьоз като специалист по магии.
Ла Фарг остана за момент вцепенен, мълчалив, невъзмутим. Дали Модюи можеше да е Алхимика от Сенките? Малко по малко той напълно повярва в това и започна да разбира каква е същността на заговора, за който Италианката ги беше предупредила…
— Алхимика — рече той напълно сериозно — иска да отвлече кралицата.
С насочен към Лепра пищов, Мирбо прекрачи прага на кръглата зала, но не стигна по-далече. Може би се боеше да продължи под каменния свод. Вероятно нямаше намерение да стъпи върху мраморните плочки, от чиито жилки в мрака се разпръскваше златисто сияние. Нищо чудно да предпочиташе да остане на разстояние от онзи, който с рапира в ръка го гледаше право в очите, невъзмутимо и без да мигне.
Седем метра разделяха двамата мъже. Единият беше обърнал гръб на кладенеца, а другият — на мрачините в някогашните подземни помещения на черната кула.
— Каква е тази зала? — запита Лепра. — За какво се използва?
— Нямам представа. Както не подозирах за съществуването на подземията, преди да ви проследя. Учудващо е, че вие ги познавате…
Лепра си замълча.
— Но тъй като държа пищова — продължи Мирбо, — да сме наясно, че отсега нататък, аз ще задавам и въпросите. Разбрано? Добре. Кой сте вие, господине?
— Името ми няма да ви подскаже нищо.
— Все пак. Благоволете да задоволите любопитството ми.
— Аз съм Антоан Лепра, кавалерът Д’Оргьой.
— Мускетар ли?
— Да.
— И нищо повече?
— Да.
— Значи сте шпионин.
— Изпълнявам заповедите на Кардинала и служа на краля…
— Мускетар, който се подчинява на Кардинала? Възможно ли е?
— Ето ме.
— Ами истинският Гере?
— Мъртъв е.
— Убит от вас?
— Не.
— По този въпрос, трябва да се доверя на честната ви дума, нали? Тъй като сте благородник, няма да ви помоля да ми предадете рапирата си. Обаче благоволете да я приберете в ножницата.
Лепра се подчини.
Мирбо го изгледа тъжно. Беше малко объркан, но не изпускаше оръжието си.
21
Леонора Дори, наречена Галигай (ок. 1571-1617), е дъщеря на дърводелец, която си присвоява името на знатната флорентинска фамилия Галигай. Като придворна дама на Мария Медичи има огромно влияние върху нея. Успява да издейства съпругът ѝ, споменатият вече в първи том авантюрист Кончино Кончини, да бъде обявен за маршал Д’Анкр. Отдава се на окултни занимания. Кончини е убит по заповед на Луи XIII, а тя е хвърлена в Бастилията и многократно е разпитвана. Умира на ешафода на 8 юли 1617 г.