— Какво да ви правя, господин кавалер Д’Оргьой?
— Нали казахте: вие държите пищова.
— Предложих ви своето приятелство. Предложих ви своето приятелство и вие го приехте.
— Да.
— Излъгахте доверието ми.
— Зная.
— Не се заблуждавайте. Не съдя вас. Аз съм си виновен. Обърках се. Защо не послушах Ровен, който ме предупреждаваше? За разлика от мен, той ви подозираше още от самото начало. Знаете ли, защитих ви, когато тази сутрин Ровен твърдеше, че ви е видял да се връщате призори от тайнствена езда. Помислих си, че ви обвинява от ревност, че не може да ви прости смелите действия, за разлика от неговите, в паметната нощ, когато граф Дьо Рошфор ме арестува. В края на краищата, той избяга, а вие останахте и ме освободихте. Но предполагам, че просто сте се погрижили да не пострада мисията ви, нали? И успяхте да спечелите признателността ми.
Лепра не отговори нищо, а Мирбо въздъхна разочарован.
— За щастие, приятелството, което изпитвах към вас, не ме заслепи напълно. И ето докъде стигнахме… Какво да сторя с вас, кавалер Д’Оргьой? Ровен би ви убил.
— Вие няма да постъпите така. Благородник сте.
— Вие — също. Да разрешим противоречията си като аристократи.
Мускетарят поклати глава в знак на отрицание.
— Уважавам ви и изпитвам дружески чувства към вас, Мирбо. Не ме принуждавайте да кръстосвам рапира с вашата… Впрочем ще бъде безполезно.
— Безполезно ли?
— Утре, щом пукне зората, маркиз Дьо Шатоньоф ще бъде арестуван за измяна, както и по други мотиви. Заедно с него ще си платят херцогиня Дьо Шеврьоз и останалите, които са заговорничили за погубването на Кардинала или срещу краля. Всичко е готово. Заповедите са подписани, мускетарите на Тревил вече са господари на Дампиер. Негово Величество спечели сражението. Но вие не сте виновен за нищо друго, освен че сте служили вярно на господар, който не е заслужавал лоялността ви.
— Откъде знаете?
— Зная, че сте мъж на честта, Мирбо. Нищо не ви задължава да плащате цената на недостойните постъпки на Шатоньоф. Нищо.
— Човек невинаги прави сам своя избор.
— Шатоньоф си е представял, че някой ден ще заеме мястото на Кардинала. Забравяйки какво му дължи, е плел интриги срещу него. Амбицията му го погуби. Не го придружавайте в главоломното му падане в бездната.
Мирбо се колебаеше.
— Много… Много е късно — прошепна той.
— Не!
Лепра усещаше, че може да убеди — и да спаси — благородника.
— Тръгнете си — рече той. — Още тази нощ. Вземете кон и напуснете незабавно. Не позволявайте на кралското правосъдие да се добере до вас. Не след дълго ще ви забравят…
Мирбо размишляваше, а ръката му, която държеше пищова, не изглеждаше вече толкова уверена, когато някакво острие се заби в гърдите му. Той се вцепени, наведе облещените си очи към окървавената стомана, която почти веднага изчезна. Той изстена, от устата му избликна кръв, отправи невярващ поглед към Лепра, падна на колене, след това заби глава в земята.
С рапира в ръка, Ровен прекрачи тялото и продължи напред, последван от петима наемници.
— Струва ми се, че накрая щеше да приеме предложението ви — рече той. — Но се изморих да чакам…
След като откри бала с кралицата и ѝ отправи комплимент на висок глас, кралят се оттегли в покоите си. Той заяви, че ще се възползва от пълните с дивеч гори в долината на Шеврьоз и ще тръгне на лов много рано сутринта. Но имаше намерение преди това от прозореца да наблюдава фойерверките, които щяха да бъдат най-важното събитие вечерта. Най-близките му благородници, сред които беше и граф Дьо Тревил, го последваха. И тъй като дворецът не можеше да бъде атакуван отвън, мускетарите пренебрегнаха наблюдателните постове на открито и се приготвиха да пазят зорко вратите на етажа и всички вестибюли.
Арно дьо Ленкур дискретно задигна някакво домино, което намери забравено на пейка, сложи го и се смеси с придворните. Те разговаряха, пиеха и си тананикаха, наблюдавайки танцуващите, които по двойки изпълняваха прекрасна хореография под звуците на оркестъра. Всички лица в горната си част бяха скрити зад маски. Но ако мъжките бяха относително скромни, то дамските — в тон с тоалетите на хубавиците — предлагаха истински пир от брокат, везан със злато и сребро, от пера и панделки, от перли и скъпоценни камъни. Нагизден в най-красивите си одеяния, дворът предлагаше вълшебен спектакъл тази вечер под позлатените тавани на двореца в Дампиер. Сред луксозната елегантност и закачливото безгрижие никой не подозираше връхлитащите опасности.