Ленкур търсеше Анес.
Той я забеляза близо до платформата, предназначена за Техни Величества. Само кралицата седеше на своя фотьойл. Невъзможно беше да се приближи. Тя беше заобиколена от госпожа Дьо Шеврьоз и от своите дами, които според ранга си заемаха столове, табуретки или възглавници. Те бъбреха и се забавляваха скрити зад ветрилата си, а най-младите и най-игривите си набелязваха кавалерите, които им харесваха. Сред танцуващите един бе обект на многобройни, но не особено възторжени коментари. Това беше маркиз Дьо Шатоньоф, който дебнеше с крайчеца на окото си дали херцогиня Дьо Шеврьоз му се възхищава, опитваше се при всяко движение да заема предизвикателна поза, но тъй като беше минал петдесетте години, претенциите му на застаряващ красавец го правеха малко смешен.
Анес мерна Ленкур и отиде при него, близо до отворен прозорец, който гледаше към рова около замъка и към голямата цветна градина в стил ренесанс, където се разхождаха двойки, търсещи усамотение.
— Каза ли ви Ла Фарг? — запита младият мъж.
— Да.
— По-важно от всякога е да не се отделяте от кралицата.
— Зная.
Капан.
Ритуалът за плодовитост, на който кралицата смяташе да се подложи, беше капан, който трябваше да я отдели, с нейно съгласие, от непрекъснатото наблюдение. Настоятелката на Сестрите на Сен Жорж имаше право: заговорът наистина заплашваше кралицата. Заговор, в който госпожа Дьо Шеврьоз участваше, вярвайки, че обслужва интересите на Анна Австрийска. Заговор, организиран от Черния нокът и от Алхимика, който беше узурпирал мястото на специалист по магии при херцогинята. Най-после, заговор, чиято цел беше отвличането на кралицата.
А какво щеше да се случи след това?
— Несъмнено събитията ще се развият тази нощ — рече Ленкур. — Не е възможно те да се случат, ако не се включат важни съучастници. Херцогинята, разбира се. Но и повечето придворни дами, които кралицата вероятно е спечелила за каузата си… Тъй като не сте сред доверениците, ще се опитат да ви отстранят, когато настъпи часът за действие. Наблюдавайте внимателно всичко. И се пазете.
— Не се безпокойте.
— Марсиак ви търсеше преди малко.
Баронеса Дьо Водрьой бързо съобрази.
— Да. Вероятно това е станало, когато отидох да донеса ковчежето с бижутата на кралицата. Перленото ѝ колие се скъса малко след като кралят се прибра в покоите си.
— А кралицата? Тя къде беше по това време.
— Чакаше във вестибюла да се върна, за да променим тоалета ѝ.
Ленкур кимна разсеяно с глава и спокойно обърна взор към кралицата и обкръжението ѝ.
След това смръщи вежди.
— Не виждам Од дьо Сент Аволд — каза той.
Анес се завъртя към групичката на почетните госпожици, заедно с гувернантката им, в подножието на кралската платформа.
— Наистина я няма — отбеляза.
— Знаете ли къде може да е?
— Не.
Шпионинът изпита безпокойство. Ако Анес — тъй като беше новодошла в свитата на кралицата — можеше да бъде отстранена в момента на осъществяването на заговора, то същото можеше да се случи с Од.
Кралицата също беше маскирана.
Без да подозира каквото и да било, Ленкур се втренчи в очите на дамата…
… и разпозна погледа — изпълнен със страх, тъй като тя разбра, че е разкрита — на Од дьо Сент Аволд.
— Кралицата вече е отвлечена! — възкликна той, преди да изостави Анес.
За разлика от Мирбо, Ровен не беше проникнал сам в подземията. Съпровождаха го петима наемници, които той веднага изпрати срещу Лепра.
„Първият“, започна да брои мускетарят, пронизвайки най-близко изпречилия се мъж.
Измъкна острието от плътта на жертвата и застана готов за бой под каменния свод, с гръб към кладенеца, който заемаше центъра на залата. Четиримата наемници решиха, че той им отстъпва инициативата да предприемат следващата атака. Започнаха да се разпръскват в полукръг. Боже мой, наистина ли този мъж беше толкова луд, че щеше да ги остави да се организират…
Но той искаше те да застанат в редица.
Да почувстват сигурност.
Да свалят малко гарда.
Лепра изведнъж атакува със страшен вик. Отклони рапирата на единия наемник, удари другия с юмрук под брадичката, завъртя се, вдигна острието на височината на рамото си и направо прониза гърлото на онзи, който се готвеше да го атакува отзад.
„Вторият.“
Мъжът залитна и отстъпи назад, изхълца и с дясната си ръка затисна раната, от която струеше кръв, а размахваше лявата, търсейки някаква опора, нечие рамо, нечия помощ. Накрая падна възнак и не помръдна повече.
Лепра се подготви да отбие нова атака. Насреща му връхлетяха двама наемници, които умееха да се бият. Отстъпвайки, мускетарят трябваше да се защитава срещу двама волеви противници, срещу двама талантливи дуелисти. Срещу две остриета, които успя накрая, с рязко движение, да отклони едновременно от тялото си и да изблъска към земята. Това наруши равновесието на нападателите и единият от тях залитна към него. Получи кроше, което го зашемети, а докато падаше, тласък с коляно разби брадичката му и пречупи врата му, така че се чу зловещ пукот.