Именно този гняв усетиха господата от Съвета и всички те, знатни благородници и висши офицери на Короната, се бояха, че може да се стовари върху им, до момента, в който — за огромно тяхно облекчение — Негово Величество ги освободи.
В крайна сметка, като се изключи отвратителното настроение на краля, съвещанието премина почти както обикновено. Без да сваля шапката си, Луи XIII седна сам на единия край на дългата правоъгълна маса, около която се събраха всички останали, за да докладват какво са свършили и да четат дипломатическите писма. След това настъпи моментът за обсъжданията, когато всеки трябваше да защити и да мотивира мнението си. Тези обсъждания често се превръщаха в свободни дискусии, понякога дори оживени заради различните гледни точки. Кралят държеше всеки член на Съвета да излага откровено мислите си. Тази сутрин обаче никой не посмя да се обади. Стана така, че Луи XIII още повече се ядоса и с рязък тон разпита един от държавните секретари, за да разбере становището му по определена тема. Изненадан, политикът се обърка сред бумагите си, измрънка неясен отговор, посрещнат от краля с полярна студенина: той леко заекваше и преодоляваше този си недостатък с върховно усилие на волята. В този момент всички си помислиха, че кралският гняв несправедливо ще се стовари върху нещастния държавен секретар, но нищо подобно не се случи. След кратко мълчание се почувства известно облекчение и час по-късно Негово Величество разпусна заседанието.
Обаче нареди на Кардинала да остане.
Независимо че Негово Преосвещенство слушаше разсеяно дебатите, той много внимаваше кое дело, когато бъде представено, ще предизвика реакция — дори лека, дори прикрита — от страна на краля.
Напразно.
Причини за безпокойство обаче не липсваха. Подготвяше се война срещу Лотарингия; амбициите за хегемония на Испания и на нейния Драконов двор, маневрите на Англия, военните успехи на Швеция се струпаха върху Свещената Римска империя и заплашваха да срутят крехкото равновесие на силите в Европа. В границите на страната народът недоволстваше, смазан под тежестта на данъците, „Братството на светото причастие“3 не прибираше оръжията си, много протестантски градове искаха да получат същите привилегии като извоюваните от Ла Рошел след обсадата, на която успешно се противопостави през 1628 г., и заговор след заговор се крояха дори в коридорите на Лувъра. Най-после, в самия Париж горяха църкви и избухваха бунтове срещу хугенотите и евреите, които бяха заклеймени от разпространяваните слухове сред населението.
Но нито едно от вътрешните или външните дела, обсъдени от Съвета, не беше причината за гнева, който Луи XIII едва сдържаше. Тъй като беше много религиозен, може би се тревожеше от докладите за смущаващото нарастване на вещерските действия в столицата? Нима кралят знаеше нещо, което първият му министър не подозираше? Тази перспектива беше достатъчна, за да обезпокои Кардинала, който искаше да научава всичко, за да предвижда всичко и при нужда да попречи на всичко.
Последен от господата в Съвета се оттегли маркиз Дьо Шатоньоф, пазителят на печата. Отнасяйки със себе си изкусно изработеното ковчеже, съдържащо печатите на кралството, с което той никога не се разделяше, благородникът поздрави Ришельо с почтителен поклон.
След това един страж затвори вратата.
Беше малко след десет часа, когато Анес дьо Водрьой се върна от разходката на кон, която правеше всяка сутрин в околностите на Париж. Изкачвайки се в бърз тръс по улица „Шас Миди“, тя леко забави ход, за да пресече кръстовището „Червеният кръст“, изключително оживено по това време на деня. Младата баронеса разчиташе, че хората ще се отдръпват, и те наистина ѝ правеха път, като мърмореха или дори често ругаеха. Стигна до улица „Сен Доминик“ след като мина по „Светите Отци“ и — в сърцето на предградието Сен Жермен, недалеч от знаменитото абатство, на което дължеше името си — се шмугна в твърде тясната уличка „Сен Гийом“. Тя продължи със същото темпо, като рискуваше да блъсне последователно един минувач, амбулантен търговец, продавач на сергия, махленска клюкарка, която се пазареше за цената на дръгливо пиле, и клетник, протегнал паничката си да проси.
Видяха я как спря пред двореца на Ястреба. Нейната строга и дива красота правеше впечатление: стройна фигура, горда походка, бледа кожа, зелени очи, тъмни и пълни устни, дълга черна грива, а плитката успяваше да укроти непокорните ѝ букли. Но хората се учудваха най-вече когато съзираха набедреника ѝ, черните панталони до коленете и корсета от черна кожа, облечен върху бяла риза. Най-малкото е да се каже, че дрехите ѝ изглеждаха дръзки. Тя не се задоволяваше само да се появява така на публични места, а носеше рапира и яздеше като мъж. Действително даваше поводи за скандал…
3
„Братството на Светото причастие“ е тайна католическа организация, основана през 1630 г. от Анри дьо Леви, херцог Дьо Вентадур. Наричана е още „Партията на братята католици“.