Те не се отзоваха.
Тогава Савелда щракна с пръсти и двама от шестимата наемници, които го придружаваха, приближиха до него.
— Идете да видите — рече той със силен испански акцент, който прикова вниманието на кралицата.
Двамата мъже извадиха рапирите си и предпазливо тръгнаха напред. Единият държеше в лявата си ръка фенер, а другият — пищов.
Не бяха направили и десет крачки, когато се натъкнаха на нечие тяло, а един индивид се измъкна изпод сенките на плодните дръвчета. Елегантната и горделива увереност на непознатия не ги изплаши толкова, колкото леката усмивка на устните му. Беше целият в черно, с изключение на финото перо, което украсяваше шапката му — то беше аленочервено, както и стъклата на неговите кръгли очила, които скриваха очите му. Лявата му ръка почиваше небрежно върху дръжката на рапирата, прибрана в ножницата.
Двамата наемници застанаха готови за бой. Този, който носеше пищов, го насочи към Сен Люк, но тъй като той продължаваше да върви напред, противниците му бавно отстъпиха, докато стигнаха до Савелда и до останалите.
Мелезът спря и в дясната му ръка изникна пищов. Отсреща го държаха на мушка три пищова и рапирите бяха извадени. Кралицата и прислужницата ѝ трепереха и изглеждаха ужасно изненадани. Сен Люк дори не мигна.
— Никъде няма да отидете с кралицата — обяви той с равен глас.
— Смяташ ли, че ще можеш да ни спреш сам? — иронично му възрази Савелда.
— Вече го правя.
— Откажи се. Много сме.
Сен Люк насочи пищова си към челото на едноокия.
— Ако стрелям или ако вие стреляте, тук веднага ще пристигнат безброй мускетари. Това ли искате да се случи?
— Господине, ще ми кажете ли какво става? — попита кралицата Алхимика. — Кой е този мъж и какво твърди…
Тя не завърши изречението, тъй като беше шокирана, че специалистът по магии дори не ѝ обърна внимание.
Той премина покрай наемниците и се обърна към мелеза:
— Защо в такъв случай не стреляте? Да не би да се боите да не раните Нейно Величество?
— Куршумът ми няма да пропусне целта.
— Така да е, но помислете за последиците. Нали знаете какви превратности може да има в едно сражение?
— И аз ги зная — обади се глас, който никой не очакваше да чуе.
Следван от Марсиак и Ленкур, които вървяха от двете му страни, Ла Фарг навлезе в овощната градина. Тримата се движеха с насочени към противниците рапири.
— Трябва да ти кажа, че ако продължиш да безпокоиш кралицата — добави капитанът на Остриетата, — смъртта ти няма да има нищо общо с превратностите на сражението…
Защитаван от непревземаемите ровове, дворецът в Дампиер имаше само два изхода: охраняемия подвижен мост и малката желязна вратичка в дъното на безлюдната градина. Остриетата лесно се досетиха откъде се опитват да отвлекат Анна Австрийска. Но може би не всичко беше изгубено. Оставиха на Алмадес грижата да бди край покоите на краля, за да предупреди Тревил, ако се наложи. Ла Фарг реши да тръгне незабавно по следите на кралицата.
И на Алхимика от Сенките.
Той се обърна към стария благородник. Разпозна го и на устните му се изписа грозна усмивка.
— Ла Фарг! Вие ли сте това?
— Аз съм, Алхимико. Или както и да се казваш в действителност.
— Най-после се срещнахме! Трябваше това да стане в Ла Рошел, но… Е! И двамата знаем добре какво ще се случи, нали?
Савелда и наемниците се бяха скупчили около Алхимика и около двете жени. Спокойни и решителни, те се подготвяха да воюват на два фронта. С рапири в ръцете, някои държаха и пищови, насочени едните към Сен Люк, а другите — към Ла Фарг, Ленкур и Марсиак. Чакаха заповед, осъзнавайки, че още първите изстрели ще предизвикат тревога. Музиката, която се носеше от двореца, не беше достатъчно силна, за да заглуши детонациите. Тя обаче странно смущаваше тишината в овощната градина.
Анна Австрийска и камериерката се бяха притиснали една до друга и гледаха ужасено.
— Този човек се подигра с доверието ви, госпожо — заяви капитанът на Остриетата. — Той служи на Черния нокът и оглавява конспирация за погубването на Ваше Величество.
Кралицата обърна едновременно гневен и тревожен поглед към Алхимика.
— Какво ще кажете, господине? Защо не отричате?
Той присви рамене.
— Каква полза? — отговори и се закашля, прилепвайки кърпичка към устните си. — Вече всичко свърши, нали?
Ла Фарг смръщи вежди.
Остриетата бяха четирима. Савелда и хората му бяха десетина и разполагаха с най-скъпоценната пленница. Имайки предвид това, фатализмът на Алхимика им изглеждаше необясним.