Ла Фарг я видя.
Савелда я отнасяше към дървеното мостче, което висеше над рова. Може би човекът на Черния нокът искаше да се промъкне в градината, а после да се скрие в двореца? Направо се хвърляше в пастта на вълка, но капитанът на Остриетата нямаше никакво време да си задава излишни въпроси.
— Кралицата! — изкрещя Ла Фарг, преди поредният наемник да го нападне. — Савелда отвежда кралицата!
Малко по-навътре в овощната градина Сен Люк чу повика на своя вожд въпреки грохота от фойерверките. Но до ушите му стигна и заповед да остави оръжието. Беше елиминирал втория си противник и бе опрял върха на рапирата си до адамовата ябълка на третия, но хвърли поглед през рамо. Мускетари го държаха на мушка…
Вдигнати под тревога от изстрелите, кралските мускетари, които патрулираха наоколо, пристигнаха незабавно в овощната градина.
— В името на краля, преустановете сражението!
Ла Фарг се вцепени точно когато беше забил рапирата си до дръжката в корема на един наемник, който се залепи за него, очите му щяха да изскочат от орбитите, а от устата му потече кървава лига. Той остави агонизиращия да се свлече на земята и като измъкна рязко острието си от плътта му, се огледа наоколо.
Мускетарите вече приближаваха. Ръководени от един енсин, те стесняваха кръга. Намерението им беше да измъкнат всички от закрилата на дърветата.
Савелда и кралицата стигнаха до малкия дървен мост.
— Хвърлете рапирите си и се предайте! — нареди енсинът.
Боят беше преустановен, но участниците в него все още се колебаеха. Заплахата да бъдат избити на място обаче сломи съпротивата на наемниците на Черния нокът. Чувствайки се много слаб заради раната, Ленкур с удоволствие се свлече в подножието на дървото, до което се беше облегнал… и изгуби съзнание. Ла Фарг и Марсиак бавно и предпазливо се приближиха към мускетарите, с ръце далеч от тялото.
— Ние сме служители на Кардинала! — заяви старият благородник във времето между две пиротехнически експлозии. — Не стреляйте!
— Кой говори? — запита енсинът, който стоеше най-отзад.
— Капитан Етиен-Луи дьо ла Фарг.
— Не ви познавам!
— Господин Дьо Тревил ме познава.
Нещо привлече вниманието на младия офицер.
— Но какво е това… Вие! Спрете! Не мърдайте!
Ла Фарг изпита удоволствие, когато видя как мускетарите обръщат глави от него и от Марсиак, за да отправят предупреждение към Савелда и кралицата, които минаваха по мостчето. Повече мъртва, отколкото жива, Анна Австрийска трепереше в ръцете на поразения от ранса едноок наемник.
— Не! — изкрещя капитанът на Остриетата. — Има опасност да убиете кралицата.
— Послушайте го! — на свой ред се развика Савелда, изкачвайки на бегом няколкото стъпала към мостчето.
Беше настъпило времето за последните фойерверки. Въздухът вибрираше като след топовен гръм след всяка от изстреляните ракети, които експлодираха, а в оглушителната гълчава никой никого не чуваше.
— Спрете или ще стреляме! — обяви енсинът.
— Това е кралицата! — провикна се Ла Фарг, колкото му глас държи. — В името на всички светци, послушайте ме! Това е кралицата!
Опита се да направи още една крачка напред, за да обясни. Веднага трима мускетари насочиха пищовите си към гърдите му и той спря.
— Мускетари, слушайте моята команда! — разпореди се младият офицер и вдигна ръка.
— Не! — с последни сили изрева Ла Фарг.
Но заповедта, от която толкова се боеше, не последва.
Финален миг на зарята, две огромни златни и лъчезарни комети експлодираха в нощното небе и заваля дъжд от изкуствени звезди. Светлината ослепи всички с изключение на Савелда, който вървеше с гръб към нея. Останалите сведоха погледи, премигнаха няколко пъти или закриха очите си с длани.
Точно това чакаше агентът на Черния нокът.
Изблъсквайки Анна Австрийска през левия парапет, той веднага прескочи десния. Двете тела паднаха в дълбоките води на рова, а кралицата веднага започна да потъва.
Марсиак реагира пръв.
Той се хвърли, тичаше лудо, а куршумите свиреха край него, докато скочи в бездната. Изчезна и никой не разбра дали е бил улучен. Всички — начело с Ла Фарг и енсина — се устремиха към брега на рова. Нажежени искри падаха от висините и озаряваха тъмните води, докато, в другия край на двореца гостите на херцогинята аплодираха зарята.
Непоносими секунди течаха в очакване…
… изведнъж Марсиак изплува на повърхността с кралицата, която хриптеше.
Следователно беше жива.