Те вече са на двеста крачки. Когато приближават на сто и шейсет, наемниците откриват огън.
Сто и петдесет крачки. Оттук нататък пътят е съвсем прав. Все така с високо вдигната рапира, шатленката изрича заклинание на драконовски език.
Сто крачки. Скоро стена от олово ще посрещне първите конници, ще събаря мъже и коне, те ще падат едни върху други.
Седемдесет и пет. Сестра Беатрис продължава да реди заклинания.
Шейсет. Наемниците се готвят да стрелят…
Но в последния миг шатленката произнася магическа дума. Острието ѝ внезапно блясва, а двойната врата на замъка се разлита на парчета. Взривът е ужасяващ. Той разтърсва стените и земята започва да трепери. Каруцата с бъчвите хвръква във въздуха. Избити, ранени или слисани са всички германци, застанали на пост от двете страни на портала. Оглушалите от експлозията и ослепени от облака прах защитници на замъка са обхванати от паника.
Кавалеристите не забавят ход. Те проникват в двора и стрелят с къси пушки. Мускетите им отговарят. Куршумите валят от всички страни и попадат в целите си. Един от тях се отбива от нагръдника на Рейно. Друг отнася шапката му. Той скача на земята, изважда рапирата си, издава кратки заповеди. Наоколо започва ръкопашен бой. Сестра Беатрис не се отделя от него.
— Къде? — пита я той сред глъчката от викове и звъна и пукота от оръжия.
Тя търси нещо с поглед, после посочва централната сграда.
— Там! — крещи с все сила.
— След мен! — заповядва Рейно и се спуска напред.
Веднага го последват Понсой и неколцина други, които обграждат шатленката. Тя умее да се сражава, но именно магическите ѝ способности ще ги спасят. Затова трябва да оцелее.
На прозорците на голямата сграда се появяват мускети. Чуват се детонации. Един гвардеец пада. Рейно и групата му все пак стигат до входната врата. Тя е барикадирана. Трябва да я разбият. Намират греда, която използват като таран. Двукрилата врата поддава и скърца при всеки удар, но устоява на атаката.
— Бързо! — подканя ги шатленката, която предчувства трагедия. — Бързо!
Най-после вратата се предава. Рейно и хората му се втурват вътре, но наемниците ги посрещат с гибелен мускетен огън. Няколко гвардейци загиват. Понсой е тежко ранен. Бедрото на Рейно е простреляно, но той не усеща болката. Завързва се ожесточено сражение. Шатленката взема участие в него. Тя и Рейно се опитват да си пробият път, ала в един момент сестра Беатрис слага ръка на рамото на лейтенанта.
Той се обръща към нея.
— Много е късно — казва му тя тихо, но той отлично я чува.
Надига се глух тътен. Плочите по пода на голямата зала започват да се тресат.
Рейно разбира.
— Отстъпление! — заповядва той. — Отстъпление! Отстъпление!
Отнасят ранените и стрелят срещу наемниците, които ги преследват. Рейно и групата му бързо се измъкват навън. Сградата изглежда все по-нестабилна, като че ли има земетресение. Основите ѝ стават несигурни. Хвърчат керемиди. Търкалят се камъни.
Изведнъж от фасадата се откъсва голямо парче.
— Боже Господи, смили се над нас! — шепне монахинята.
Около нея гвардейци и наемници са се смесили, всички са онемели от ужас.
Сред облак от гипс и лавина от строителни отломки огромен черен дракон излиза от замъка. Изправя се на задните си крака и разперва кожените си криле, страшно ръмжи. Могъща енергия помита целия двор. Сякаш вълна поглъща земята, поваля хората и хвърля конете в бяг.
Само шатленката, краищата на чиято бяла дреха се развяват от вихрушката, успява да окаже съпротива. Стиснала рапирата с черно острие в дясната си длан, тя стои изправена с широко разтворени ръце и произнася заклинания. Тази невзрачна фигура, която противопоставя сила, сравнима с неговата, разпалва интереса на дракона. Той се навежда, приближава огромната си глава до монахинята, която дори не трепва. Думите, които тя изрича, са на език, разбираем за мозъка на дракона — мозък, в който преобладават бруталните и примитивни нагони, но интелигентността не му е напълно чужда.
Сестра Беатрис знае, че е много късно, че се е провалила. Сега, когато той си е възвърнал естествената форма, тя не може да стори нищо, за да победи, нито дори да задържи най-страшния противник, срещу когото някога се е изправяла.
Тогава монахинята решава да изиграе последния си коз.
Тя се втренчва в дълбокия поглед на дракона. И като събира последните си умствени сили, прониква в объркания мозък на чудовищното създание. Усилието ѝ е колосално, крайно опасно. Но след като се напряга ужасно, тя намира това, което търси, и видението се стоварва като удар с юмрук върху душата ѝ.