Драките спряха на тесния каменен мост, над вонящия ров. Чакаха. От мъглата изникнаха тъмни ръце, които се приплъзнаха под прага на вратата, за да свършат делото си от другата страна. Това не продължи дълго. Ръцете от мъгла скоро се прибраха.
След това старият драк вдигна тоягата си и протегна към портата възлеста длан с жълти и нащърбени нокти.
Промълви няколко думи на драконовски език.
Чу се скърцане и глух шум.
Тежките криле се отвориха, след като мандалото се вдигна.
Сводът, дълъг и безлюден, беше осветен само от две мъждукащи факли. Драките преминаха оттам бавно, без да погледнат към стража, въоръжен с пика. Агонизирайки, той се измъкна от наблюдателницата, изпъна ръка, опита се да извика за помощ, но се свлече на земята. Тялото му се сгърчи жестоко, а от устата, ноздрите и изпод клепачите му изтече черна жлъчка.
Драките минаха през вратата и постепенно изчезнаха в мрачините на парижките улици.
Лисичарникът
1.
Алесандра ди Санти, наречена Италианката, се събуди призори и стана, като се опитваше да не наруши спокойствието на двете дракончета, заспали в леглото ѝ. Безшумно тя седна на прозореца полугола и старателно започна да се реши, пеейки си стара италианска песничка. Беше красива, бледа, зората я галеше и караше дългите ѝ рижи коси да блестят.
От стаята си младата жена гледаше към градината и помещенията на Лисичарника. Така наричаха стария замък, който от пет дни беше нейно убежище. Той представляваше ловна резиденция, много подобна на тази, която кралят строеше във Версай: централен павилион, две крила, обграждащи двора, а отпред, отвъд сухия ров, над който се преминаваше по каменен мост, имаше пространство, заобиколено от общинска земя. Макар нищо да не липсваше, все пак Лисичарникът не предлагаше пълен комфорт. Но мястото беше прикрито и спокойно, на по-малко от час езда от Париж, встрани от пътя за Мьодон и почти неоткриваемо зад гъстата гора.
Наистина представляваше великолепно убежище.
След като се среса, Алесандра повика със звънче камериерката си — предоставена ѝ любезно, заедно с елегантен гардероб, — за да ѝ помогне да се измие и да я облече. Звънът разбуди първо Сцила, женското черно драконче. Брат ѝ Харибда скоро отвори очи и близнаците игриво се спречкаха, жадни за ласките на господарката си. Блъскаха се, протягаха вратове, за да ги погали, или допираха муцуни до гърдите и до лицето на Италианката. Тя се смееше, преструваше се, че се отбранява от домогванията на малките влечуги, наричаше ги дяволчета и безсрамници. Нечий нокът неволно леко одраска рамото на Алесандра, но раничката незабавно зарасна и капката кръв потече по невредимата кожа.
Камериерката почука на вратата и сложи край на забавленията.
От пет дни италианката пребиваваше в Лисичарника. Пет дни, през които всяка сутрин я водеха в Париж, за да я разпитват. Пет дни, през които към нея се отнасяха едновременно любезно, бдително и с известна омраза.
„Това е стаята ви, госпожо. Ето и ключа. Но през нощта избягвайте да се надвесвате през прозореца. Някой може да се заблуди и да ви уцели с мускета си…“
Красивата шпионка постави Кардинала в изключително деликатно положение, когато потропа на вратата му и се предаде в плен. Парламентът на Париж — най-важната съдебна инстанция в кралството — няколко пъти я беше осъждал задочно. Обвиняваха я в корупция, шантаж и кражби. Често — справедливо. Но Ришельо не желаеше да я безпокоят. Първо, защото папата вероятно не би позволил да я екзекутират. Второ, тъй като тя беше в състояние да разкрие държавни тайни, които никой в Европа не желаеше да бъдат разгласявани. Най-после, тя твърдеше, че знае за подготвян заговор срещу крал Луи XIII, и искаше, преди да разкаже нещо повече, да ѝ бъдат гарантирани животът и свободата. Парламентът обаче държеше на авторитета си. Щом научеше истината, той щеше да поиска Италианката незабавно да бъде арестувана. После, каквото и решение да вземеха, щяха да настъпят сериозни политически и юридически последици. Аферата щеше да вдигне страшен шум, да навреди на краля, да даде козове на враговете му. Колкото до заговора срещу Негово Величество, щеше да се наложи той да бъде задействан, за да разберат кой го ръководи и колко е опасен…
За щастие, онова, което господата от Парламента не подозираха, не можеше да предизвика гнева им. При най-строга тайна, сутрините на Алесандра бяха ангажирани с един магистрат в „Шатле“. Той ѝ задаваше въпроси, а тя отговаряше любезно, но внимаваше да не прекали с разкритията. Останалото време прекарваше в Лисичарника под защитата на мускетарите. Дузина от тях патрулираха и живееха в малък павилион в гората, в началото на имението. Младата италианка обаче не беше вчерашна: мускетарите я охраняваха, но и я следяха, също както прислужниците в резиденцията я шпионираха, докато я обслужваха. Всички бяха на подчинение на Ришельо, както и благородникът, който изпълняваше функциите на телохранител.