— Да… Почивка… Не ми е необходима почивка…
Странноприемницата, недалеч от Винсен, по пътя за Шампан, беше пълна с бойци, тръгнали да догонят полка си в Шалон сюр Марн. Рапири, ками, пищови бяха оставени по масите; мускети и алебарди — подпрени на стените. Разговорите се смесваха, шумни и войнствени, трудно различими в голямото помещение, в което златистата светлина щедро нахлуваше през прозорците. Остри закачки прехвърчаха сред дима от лулите. В отговор следваха други майтапи и избухваше страхотен кикот.
Капитан Ла Фарг влезе и още от прага мощният му силует се очерта на фона на светлината. Той затвори вратата и бавно огледа залата. Присви клепачи, но не успя да намери онзи, когото търсеше. Остана безразличен към любопитните погледи, насочени предпазливо към него. Друг на мястото му вероятно би раздразнил присъстващите и дори би станал причина за сбиване. Но никой от войниците не беше толкова глупав, нито пък толкова пиян, за да търси единоборство с мъж като Ла Фарг.
Рядък екземпляр, предизвикващ респект и несъмнено опасен.
Алмадес влезе на свой ред, приближи се към стария благородник и му прошепна:
— Отзад.
Ла Фарг разбра и съпроводен от испанеца, отиде в слънчевия заден двор. Там намери граф Рошфор, който играеше на кегли с други благородници.
Като го видя, че пристига, страшилището на Кардинала се прицели, хвърли топката и успя да направи отличен удар. Доволен, той разтърка дланите си, докато останалите играчи го поздравяваха. Благодари им, извини се, най-после даде знак с глава на капитана на Остриетата и грабна дублета си, който беше свалил, за да не му пречи при играта. Облече го и покани Ла Фарг да седнат заедно край малка масичка под едно дърво. На плота имаше чаша и каничка. Рошфор пи от чашата, а Ла Фарг надигна направо каничката, за да го подразни.
— Моля, сипете си — иронично го подкани човекът на Кардинала.
Старият благородник издържа на погледа му. И за да продължи в същия дух, обърса устата си с ръкава и изплези език.
— Елегантно…
— Вие какво си мислите, Рошфор? Че си нямам друга работа и ще ви чакам да играете на кегли ли?
Графът небрежно кимна с глава. Огледа се разсеяно наоколо, въздъхна и като че ли успя да събере мислите си. След това изведнъж запита:
— Какво е мнението ви за Италианката?
Ла Фарг преглътна и се протегна на стола.
— Усещанията ми за нея не са се променили — отговори той глухо. — Продължавам да съм убеден, че не можем да се доверим на тази жена. Но съм убеден също така, че историята, която ни поднася, ни принуждава да се съобразяваме с приказките ѝ. Защото тя твърди, че херцогиня Дьо Шеврьоз участва в заговор срещу краля…
При тези думи Рошфор се намръщи, а Ла Фарг продължи:
— Щом Италианката споменава Шеврьоз, трябва да започнем да я слушаме внимателно…
— Кардиналът е на същото мнение. Впрочем появи се и това…
Рошфор дискретно плъзна към Ла Фарг нещо, което много приличаше на ковчеже от скъпо дърво. Капитанът го взе, отвори го, откри вътре печат от черен восък върху откъснато парче от пергамент.
— Това се съдържаше в пакета, който Италианката предложи на вниманието на Негово Преосвещенство. Знаете ли какво представлява?
Ла Фарг застана изпънат на стола си.
— Да. Черен печат. Във всеки има капка драконова кръв. Черният нокът използва подобни печати за най-важните документи…
Ла Фарг върна ковчежето и Рошфор веднага го прибра.
— Следователно Черният нокът е в играта — заключи капитанът.
— По един или по друг начин.
— Какво казва Италианката по този въпрос?
Човекът на Кардинала смръщи вежди.
— Почти нищо… Както по този, така и по всички останали… Ако може да се вярва на Лафмас, няма равна на нея, когато започне да отговаря, без да съобщава съществени неща.
От няколко дни красивата Алесандра ди Санти беше отвеждана тайно в една от залите на „Шатле“ и също толкова тайно разпитвана по цяла сутрин. Господин Лафмас ръководеше всичко. Отначало адвокат в Парламента, след това референт в Съвета, сега той беше държавен съветник. Ползваше се с доверието и с уважението на Ришельо, комуто дължеше много. Сега, петдесетгодишен, беше граждански заместник в „Шатле“, което ще рече един от двамата магистрати — другият беше заместникът по криминалните дела, — които идваха веднага след първия кралски съдия. Честен, строг и предан, Исак дьо Лафмас скоро щеше да стане обвинител и да си спечели всеобща омраза по време на големите процеси, провеждани по волята на Кардинала.