— И какво от това? — възкликна неприязнено събеседникът ѝ. — Ние непрекъснато спасяваме нечий живот и не парадираме с това…
Капитанът плесна с ръце и стана:
— Хайде! По седлата! — подкани ги той и добави почти бащински: — Пазете се.
Всички люде, намиращи се на служба при някой знатен благородник, представляваха неговият „дом“. Така че хората говореха за дома на краля, на кралицата, на Орлеанския херцог или на маркиз Дьо Шатоньоф. Тъй като правилата изискваха всеки да живее според произхода и ранга си, някои домове обединяваха по над две хиляди души, на които трябваше да се плаща, хранеха ги, обличаха ги, даваха им постеля и при нужда ги подпомагаха. Така вървяха нещата в дома на краля, както и в дома на Кардинала. За поддържането на стандарта беше необходимо цяло състояние.
Многолюден, престижен и с особено скъпа издръжка, домът на Кардинала беше по мярата на онзи, когото обслужваше. Той се състоеше от „военен дом“ и „цивилен дом“. Предназначен да осигурява защитата на Негово Преосвещенство, военният дом обединяваше отряд конни гвардейци, мускетари и войници, които винаги бяха под знамената по бойните полета. Всъщност военният дом представляваше малка частна армия. Това беше рядко разрешавана от краля привилегия, но тя се оказа необходима поради заговорите, които непрекъснато се крояха против Ришельо, и говореше много за доверието, което Луи XIII хранеше към първия си министър.
Цивилният дом на Кардинала даваше убежище на онези, които не бяха люде на войната. Освен множеството прислужници и помощници в кухнята и в конюшните, освен безбройните дребни чиновници — необходими, но анонимни — тук се числяха: шамбелан, или основен интендант (той държеше в ръцете си финансовите дела, беше и главен капелан8); изповедник; трима капелани; секретари; офицери в конюшнята и обслужващи го благородници, всичките от знатен произход, като първите се грижеха за конете и за екипажите, а вторите го придружаваха и изпълняваха поверителни мисии; пет камериери, които раздаваха заповеди на лакеите в ливреи; един домоуправител, който властваше над персонала и отговаряше за снабдителите; ковчежник; трима главни готвачи и рояк техни помощници; четирима сомелиери9; придворен хлебар; двама кочияши и четирима водачи на пощенски коли; един мулетар; носачи.
Към тях би трябвало да прибавим лекар, аптекар и двама хирурзи.
Също и специалист по магии.
Всеки голям дом трябваше да си има вещ специалист по магии. Практикуването на драконова магия беше забранено от законите, така че той всъщност не беше магьосник. Или поне не биваше да бъде. Познаването на върховните езотерични тайни и на драконите му беше необходимо, за да предвижда евентуални заплахи и да ги предотвратява. Някои се наричаха астролози или гадатели; други бяха лекари или философи; сред тях имаше дори духовници. Страшно много бяха шарлатаните и некомпетентните. Обаче за ерудитите драконовата магия беше обект на сериозни изследвания, тя заслужаваше внимателно проучване.
Името на специалиста по магии на Кардинала беше Пиер Тейсие. Имаше оригинален и блестящ ум, Ришельо го уважаваше и бидейки меценат и приятел на науката, финансираше неговите проучвания и публикации.
Тейсие живееше на улица „Червените деца“ и този ден очакваше посещението на Остриетата.
Придружени от Балардийо, Анес и Марсиак решиха да отидат до улица „Червените деца“ на коне. По този начин ботушите им щяха да избегнат досега с парижката кал, която — все по-гъста и по-миризлива — беше и разяждаща, унищожаваше дори най-скъпата кожа. Така те дишаха по-волно, като преминаваха над тълпата, която в горещината притискаше все по-тягостно телата. Прекосиха Сена по Новия мост — не толкова за да се възползват от веселото му оживление, а за да се насладят на гледката. Специфична особеност на този мост беше, че остана свободен от къщи. Така минувачите можеха да се порадват на чистия въздух, както и на неповторимата панорама, която се разкриваше към стръмните брегове на реката.
След като пресякоха кейовете, вече нямаше начин да не се сблъскат със задушната, шумна и прашна атмосфера на Париж. Балардийо вървеше последен и разсеяно зяпаше наоколо. Трите Остриета бързо минаха край кметството, през тесния и изпълнен с хора площад „Грев“ без да погледнат към разлагащите се на бесилките трупове. След това поеха по „Черупкова“ и „Бар дю Бек“ — малки средновековни улички, по които се стичаше огромна гмеж. После се изкачиха по „Сент Авоа“ и по улицата „При храма“, за да стигнат до целта си.
8
Висш духовник, който изпълнява църковните ритуали в частните домове на знатните благородници.