— Не се заблуждавайте, господине. Моята личност е без значение в тази история. Това че Италианката реши да разговаря с мен, означава, че е имала намерение да го стори с когото и да било в определен ден и час.
— Защо тогава посочи вашето име?
— Нерядко този, който е принуден със сила или със заплахи да разкрие някаква тайна, използва като последен опит за съпротива възможността да избере пред кого да проговори. Това означава, че не би желала да се предаде напълно, а иска да запази някакво подобие на свобода и на самостоятелно взето решение.
Ла Фарг се съгласи със събеседника си.
— Според вас Италианката разиграва тази комедия.
— Да.
— Но защо?
— Тъй като тя се преструва, че е свила знамената. За да не се изненадваме прекалено много от импровизираните ѝ разкрития. И за да не си задаваме въпроса защо е решила да говори точно сега. Обаче този въпрос е единственият, който трябва да заинтересува господин Дьо Лафмас.
— Защо точно сега?
— Именно така. Прав сте. Защо точно сега?
Старият капитан вдигна поглед към имението. Зад дърветата отвъд хълма вече се виждаше покривът от червени тухли.
Приближаваха.
— Знаете ли кой е и откъде идва този Обюсон, при когото ни изпраща Италианката?
— Художник — рече Ленкур, след като се зарея в спомените си. — Портретист, който преди няколко години беше доста известен. Изглежда, че сега се е изолирал от света… Но не зная какво го свързва с Алес… с Италианката. Предполагам, че са се запознали в някой европейски кралски двор, когато Обюсон все още пътуваше.
— Може би тя му е била любовница — предположи Ла Фарг, не без основание.
— Да — отговори невъзмутимо Ленкур.
— Нищо чудно още да е — добави старият благородник, като наблюдаваше внимателно спътника си с крайчеца на окото. — Научих, че тя нерядко използва подобни средства, за да постигне целите си…
— Пристигнахме.
Обюсон четеше, когато лакеят му се появи, за да го предупреди, че трима конници се движат по пътя към имението. Тук рядко идваха посетители. Художникът се досети за какво става дума, благодари на юношата, остави книгата и отиде в стаята си, за да вземе оттам дебелата кожена папка, която Алесандра му повери преди седмица. „Ще разбереш, че моментът е дошъл, когато капитан Ла Фарг дойде да потърси тези документи — рече му тя. — Лесно ще го разпознаеш. Побелял благородник, но висок, силен и излъчващ достойнство. Пристигането му ще бъде сигналът.“
От прозореца на разположената си на първия етаж стая Обюсон видя как конниците влизат в двора и веднага успя да отличи кой е Ла Фарг.
Той извика лакея си:
— Жано!
— Да?
— Ако най-старият от кавалерите ти каже, че името му е Ла Фарг, искам да му предадеш това.
Юношата пое папката, но се поколеба.
— Всичко е уредено и няма да ти бъдат задавани никакви въпроси — уточни художникът.
Тогава Жано се разбърза. Слезе по стълбата, прекоси вестибюла, появи се на каменното стълбище и се насочи към посетителите.
Без да се опитва да се крие, Обюсон наблюдаваше сцената през широко отворения прозорец. След като размениха няколко думи, младият лакей предаде кожената папка на Ла Фарг. Последният развърза панделката, бегло прегледа документите и невъзмутимо я затвори.
След това вдигна поглед към художника, сякаш търсеше от него някакво потвърждение.
„Това ли е всичко?“ — питаха очите му.
Обюсон бавно и тържествено кимна с глава, а старият благородник му отговори с лек поклон и даде знак за потегляне.
Портретистът наблюдаваше как конниците се отдалечават в тръс и изчака лакея си да се качи горе.
— Господине?
— Иди в селото и поискай два оседлани коня от началника на пощата.
— Два ли господине?
— Да, два. И не се офлянквай по пътя…
Юношата се измете.
— … защото това ще се случи през тази нощ — добави Обюсон, говорейки на себе си.
— Ами сега? — запита Ленкур на висок глас, за да надвика шума от копитата.
— Вземете — отговори му Ла Фарг — без да забавя ход — и му подаде кожената папка, която получиха от Обюсон.
Бившият шпионин на Кардинала я прибра в дублета си.
— Какво трябва да сторя с нея? — поинтересува се той.
— Отнесете я на улица „Червените деца“, на господин Тейсие. Той е…
— … специалистът по магии на Негово Преосвещенство, зная. Но защо?
— За да проучи документите и да разбере дали са автентични. Ще се задоволя с набързо съставеното му мнение. Ще изчакате да ви го съобщи, а след това ще ме намерите в двореца на Ястреба. Ние с Алмадес веднага тръгваме натам, защото може би ни чакат новини.