— Ще ми кажете ли защо бързате толкова?
Младата баронеса Дьо Водрьой и Балардийо си размениха смутени погледи. Бившият агент на Кардинала несъмнено имаше право да научи най-важното. Анес въздъхна и направи знак на Андре и Балардийо да ги оставят сами.
Щом двамата с Ленкур се оказаха без придружители в конюшнята, тя каза:
— Задавайте въпроси. Ще ви отговарям, ако имам право.
Младият мъж вече почти беше оседлал коня си. След като завърза последния ремък, той се отдръпна и се втренчи в баронесата.
— Какво се случи преди малко? — започна. — Защо Ла Фарг реагира по този начин, като ме чу да споменавам името на Алхимика? И защо всички вие замълчахте обезпокоени?
Анес не знаеше откъде да започне.
— Какво ви е известно за Викариус, господине?
Ленкур смръщи вежди.
— Зная онова, което се говори за него.
— А по-точно?
— Че е най-старият, най-хитрият и най-опасният агент на Черния нокът. Най-добрият от всички. Познат е под името Викариус, това навярно е бойният му прякор. Никой не е наясно как изглежда, на каква възраст е и дори дали е мъж, или жена. Малко или повече, той е замесен във всички заговори и всички кървави бунтове. Впрочем присъствието му се долавя навсякъде, но никой не е успял да го открие…
— … така че мнозина дори се съмняват дали наистина съществува — довърши изречението му Анес. — Да, чувала съм такива предположения… Вие също ли сте скептик, Арно? Ако е така, съветвам ви да промените мнението си. Защото, за нещастие, Алхимика е от плът и от кръв. Веднъж без малко да го заловим. Ние, Остриетата. По инициатива на Ла Фарг.
Ленкур изглеждаше изненадан.
— Не знаех — призна си той.
— Преди пет години — рече тя.
Над Люспестия квартал беше паднал мрак, когато Кх’Шак, връщайки се след едночасово отсъствие, влезе в окаян заден двор и намери войниците си пред съборетината, в която се криеха през последните дни. Готови за действие, черните драки бяха въоръжени до зъби и трудно сдържаха нетърпението си. Кх’Шак се учуди. Не беше издавал никаква подобна заповед, преди да тръгне да търси Ни’Акт, най-младия член на отряда. Откакто се намираха в Париж, той търпеше безкрайни унижения и ругатни от по-възрастните си другари. Затова в един момент Кх’Шак се изплаши, че може да е дезертирал. Но воден от безпогрешния си нюх, той бързо откри трупа му — вече започнал да смърди — в още непресъхнала локва кръв. Побърза да се върне при останалите.
Кх’Шак огледа внимателно наемниците си.
Той влезе, спусна се по паянтова стълба във влажното мазе, където властваше апетитна миризма на мърша. Изкормени животински останки лежаха на земята. От горящите жълти свещи излизаше повече пушек, отколкото светлина в мрака.
Кх’Шак очакваше да намери своя сааскир седнал по турски в средата на помещението. Но старият драк с полупрозрачните люспи се беше разположил върху бъчва и с онова, което беше останало от разклатените му зъби, глозгаше суров и полуразложен бут.
— Ни’Акт е мъртъв — обяви големият черен драк. — Излязъл е навън въпреки забраната и е бил убит. Мисля, че мелезът му е видял сметката.
Сааскирът кимна с глава, без да престава да яде.
— Това означава, че скоро ще ни намери — добави Кх’Шак. — Съвсем близко е.
— Няма никакво значение — отвърна магьосникът. — Тази, която дирим, се появи пред Окото на Дракона на Нощта. Зная къде се крие и ще ви отведа там, стига да следвате мислите ми.
— Най-после!
— Мислиш ли, че ми беше лесно?
— Не, но…
Старият драк вдигна мършавата си ръка с остри нокти и направи успокоителен жест.
— Събери хората си, Кх’Шак. Скачайте на конете и потегляйте незабавно. Ако свършите всичко бързо и добре, Италианката ще предаде Богу дух още тази нощ.
3.
Същата нощ в Лисичарника Алесандра ди Санти четеше, когато чу, че конниците пристигат в галоп. Тъй като стаята гледаше към алеите в градината и към големия парк наоколо, тя премина във вестибюла и леко подръпвайки завесата, видя Ла Фарг и Алмадес точно когато слязоха от седлата и тръгнаха нагоре по каменното стълбище, където ги чакаше Лепра.
Усмихна се, отдалечи се от прозореца, оправи една от рижите си къдрици, когато мина покрай огледалото, помисли си, че топлата жълто-червеникава светлина от свещите изключително много я разхубавява, върна се в стаята си, седна на фотьойла и отново разтвори книгата.
Камериерката въведе Ла Фарг и вдигайки поглед към него, Италианката го посрещна с очарователна усмивка.
— Добър вечер, господин капитан. На какво дължа удоволствието от вашето посещение?