При споменаването на италианската шпионка, Ла Фарг изрази несигурността си.
Остриетата нямаха новини от Алесандра, откакто Сен Люк я залови. След това тя беше отведена в Бастилията, после — тайно преместена другаде. Така че, ако господин Дьо Лафмас продължаваше да я разпитва, това не се случваше в „Шатле“.
— Бъдете сигурни — каза Ленкур изключително сериозно, — че Италианката не е прекарала повече от две-три нощи в една и съща килия. Щом Кардиналът ви държи в неведение за мястото, където е затворена, то най-вероятно причината е, че не е затворена никъде…
Сен Люк живо се изправи и седна на ръба на леглото.
— Значи, предполагате, че е освободена? — учуди се той и повдигна кръглите очила на носа си.
— Казвам, че не бих се изненадал да науча…
— Но как, по дяволите?
Ленкур безпомощно повдигна рамене и рече:
— Италианката никога не играе карта, ако не държи още по-силна в ръкава си. Завръщайки се в Париж, след като се измъкна от нападението на драките, тя знаеше, че рискува отново да бъде арестувана. Съмнявам се, че не е взела предпазни мерки.
Ла Фарг и Сен Люк размениха погледи, докато бившият шпионин на Кардинала се зарея в мислите си. Алмадес продължаваше безмълвно да следи какво става в двора.
— Влизат — обяви той.
След това погледна към хоризонта, където се събираха облаци, по-тъмни от нощта. Видя в далечината първите светкавици от бурята, която в този момент се стоварваше над Париж.
Надвесен през прозореца на третия етаж, Марсиак изви тяло, за да изложи лицето си на благодатния дъжд, който, след дълга засуха, се изливаше над столицата. Със затворени клепачи, той се усмихваше и дишаше с пълни дробове. Вятърът, който духаше, и мълниите, които трещяха, изобщо не го притесняваха.
— Господи Боже, колко е хубаво! — възкликна той. — Понякога няма нищо по-прекрасно от бурята…
— Силно казано — възрази му Анес и като го хвана за яката, го дръпна вътре. — Ако обичаш, не се показвай толкова…
Тя затвори прозореца.
— Не се безпокой — рече гасконецът и изтри лицето си с ръка. — Ханджията ми каза, че нашият човек няма да се върне преди полунощ.
Той беше целият мокър, разгърден и щастлив.
— Откъде знае? — поинтересува се баронеса Дьо Водрьой.
Марсиак безпомощно присви рамене.
— Не се сетих да го питам — призна той. — Но изглеждаше абсолютно сигурен…
Анес вдигна очи към небето и погледна умолително нагоре. Беше облечена като ездачка — ботуши, панталони до коленете, бяла риза, стегнат корсет от червена кожа, — а буйните ѝ черни коси бяха привързани с дълга панделка. На кръста ѝ висеше рапира, чиято елегантност често беше причинявала гибелни изненади.
Изтрещя мълния и стъклата на прозорците потрепериха, а носещата конструкция едва не се разклати. Намираха се непосредствено под таванското помещение.
— И освен това — настоя гасконецът, — нали Балардийо бди долу на улицата?
Младата жена трябваше да се съгласи:
— Така е. Балардийо стои на пост… Слушай, да си изпълним задачата и бързо да се връщаме в двореца, искаш ли? Впрочем вече трябваше да сме свършили.
— Добре, госпожо баронесо.
Правейки се, че не забелязва подигравателния реверанс на Марсиак, Анес премести свещника пред себе си, за да огледа добре стаята, в която бяха въведени благодарение на платеното сътрудничество на ханджията. Помещението изглеждаше жалко, също както и останалата част от сградата — много скромно ханче в предградието Сен Жак. Имаше легло, скрин, маса и табуретка. Живеещият тук беше оставил голяма кожена торба.
Със свещници в ръце, Анес и Марсиак се хванаха на работа, без да се маят и да се смущават. Задачата им беше да проверят едно от малкото сведения, които Италианката предостави на господин Дьо Лафмас. Според нея емисар на кралицата майка — някой си Гере — се намираше в Париж, за да предаде документи на херцогиня Дьо Шеврьоз. Въз основа на съобщеното от шпионката Остриетата предполагаха, че са успели да идентифицират този Гере, но трябваше да проверят дали не са сбъркали.
— Какво търсим всъщност? — запита гасконецът, приклекнал пред раклата за дрехи, която току-що беше отворил.
Пак изтрещя мълния. А дъждът, който удряше по керемидите, ясно се чуваше в стаята. От една пукнатина в тавана вече се стичаха капки.