— Всички Остриета изпълняват безпрекословно разпорежданията ви, Ваше Преосвещенство — каза Ла Фарг.
— Добре — заключи Ришельо, стана и прие помощта на Ла Удиниер да облече наметката си. — Напълно ви се доверявам, Ла Фарг. Но трябва да знаете, че нямате време. Херцогиня Дьо Шеврьоз скоро ще устрои голям бал в Дампиер. Веднага след този бал тя ще бъде арестувана, както и останалите участници в интригите ѝ, във всяко кътче на Франция. Кралят иска това, а провалът на херцогинята ще бъде началото на неговия триумф…
Кардиналът замлъкна и си помисли, че това решение беше много типично за природата на Луи XIII — понякога потайна и жестока. Той нахлузи ръкавиците си.
— И последно, господин капитан. Кралят много държи на успеха на тази… афера с Шеврьоз. Следи внимателно бавното ѝ развитие през последните месеци и проявява нетърпение. Няма да прости никому, ако херцогинята се изплъзне от правосъдието, дори причината да е предпазването на Негово Величество от заговор…
Преди да сложи шапката си, Ришельо впери поглед в очите на Ла Фарг и добави:
— Разбрахте ли ме, господин капитан? И знаете ли колко отмъстителни могат да бъдат величествата?
— По дяволите! — възкликна Марсиак, гледайки как беглецът скочи от един покрив на друг над уличката.
Той не знаеше дали Анес го следва отблизо, или е далеч, но на свой ред се хвърли в мрака и се озова на отсрещната страна.
Отново изруга, тъй като за малко не изгуби равновесие:
— Дявол да го вземе!
И продължи преследването под проливния дъжд…
… изпълнен с огромна надежда, че тича след Гере, агент на кралицата майка, изпратен при херцогиня Дьо Шеврьоз. Дано Италианката не лъжеше. Дано не бяха сбъркали стаята в хана. Дано този тип да беше именно търсеният. Обаче нищо не беше напълно сигурно. Виждайки, че двама непознати ровят във вещите му, мъжът не се развика и си плю на петите. Сега препускаше, сякаш дяволът го гонеше по влажните покриви, във вихъра на нощната буря, с риск да си счупи врата. Поведението му не подхождаше на човек с чиста съвест. Но въпреки това, ако беглецът не беше Гере, Марсиак можеше да е забъркал страхотна каша.
Останал без дъх, мокър до кости, с лице, обливано от едрите дъждовни капки, той за малко забави ход и потърси с поглед жертвата си. Светкавица очерта силуета ѝ. Нещата си оставаха неясни. Тя продължаваше да тича, но неочаквано се озова пред сериозно препятствие. Гасконецът усети, че го обзема ярост, продължи преследването и скоро откри, тъй като без малко не падна, какво беше въпросното препятствие. Успя с последни сили да спре на прага на бездната. Този път не се налагаше да прескача сокак. Нито дори улица. А малко дворче, което приличаше на мрачен кладенец.
— Проклета гадост! — възкликна побеснелият Марсиак.
Ако се опиташе да заобиколи, другият щеше да му избяга. Същото щеше да се случи, ако се забавеше тук.
Гасконецът се поколеба. Отстъпи няколко крачки назад, като мислено пустосваше самия себе си, проклетата си съдба и нещастниците, които се шматкат по покривите посред нощ, под проливен дъжд. Пое си дълбоко дъх. Отново се прокле.
И се хвърли.
Марсиак гребеше въздуха с ръце и протягаше нозе, но скокът не се оказа достатъчно добър. Все пак успя да преодолее пет метра черна бездна и се приземи на ръба на силно наклонен покрив.
След това нещата загрубяха.
Както казахме, покривът беше полегат. А също и окъпан от дъжда, което ще рече ужасно хлъзгав. Повечето от керемидите се оказаха паянтови.
Като въжеиграч, попаднал сред вихрушка, Марсиак изгуби равновесие, опита се да се задържи на единия крак, после — на другия…
— О, по дяволите…
Сгромоляса се, озова се по задник и стремително полетя по наклона, а подире му се сипеха керемиди.
— Гадост-гадост-гадост-гадост-гадост…
Бездната се отвори под него.
— Гааааааадооост!
Продупчени от дървояди греди с трясък забавиха падането му, купа сено го смекчи и всичко свърши, когато тежко се стовари на земята в някакъв обор. Марсиак почувства болка, изпсува, както само той умееше, и все така ядосан, се превъртя, като гримасничеше.
Несъмнено не би сторил това движение, ако предполагаше, че ще попадне в…
— Тор!
Сърцето на Анес щеше да се пръсне, когато видя, че Марсиак пада.
— Никола?
На свой ред тя се хвърли в бездната над дворчето, успя да се преметне от другата страна по-успешно от гасконеца и смогна предпазливо да се доближи до ръба.