Выбрать главу

— Никола? — повика го тя разтревожена. — Никола!

— Тук съм. Долу.

— Нещо счупено?

— Струва ми се, не.

— Как се чувстваш?

Гасконецът доказа, че е здрав, тъй като избухливият му нрав се прояви красноречиво:

— Великолепно! — извика той. — Никога гасконец не е прекарвал по-приятна вечер! Ще се опиташ ли да заловиш другия акробат?

Напълно успокоена, Анес се отмести от края на покрива и се изправи. Възползвайки се от светкавиците, успя да огледа околностите, но не видя беглеца и тръгна в произволна посока. Тя сериозно се съмняваше, че ще успее да го настигне. Дори да знаеше накъде да поеме, безспорно мъжът вече беше натрупал огромен аванс.

Малко по-нататък, след като заобиколи грамаден комин, Анес се озова над широко кръстовище. Онзи, когото търсеше, не се виждаше никъде.

Край на преследването.

Изпълнена със съжаление, тя беше готова да подвие опашка, когато погледът ѝ случайно попадна насред улицата.

Там, слабо осветен от големите фенери, които висяха на малко места в столицата, човекът лежеше безжизнен върху паветата, пет етажа по-долу, а под него се разливаше алена локва, размивана от дъжда.

* * *

Те яздеха в нощта по пътя, който ги водеше към Париж и бушуващата буря. Ла Фарг и Ленкур вървяха напред, а Алмадес ги следваше, внимателен и мълчалив. Старият благородник не си отвори устата, откакто напуснаха „Златния елен“, малко след като Кардиналът, неговият ескорт и Сен Люк си тръгнаха. Изглеждаше потънал в мислите си и Ленкур се отнесе уважително към неразговорливостта му. Всъщност той беше не по-малко тревожен.

Около тях мракът се стелеше, а в далечината бурята вилнееше като разгневил се античен бог.

— Случи се в Ла Рошел — внезапно проговори Ла Фарг, без да престава да гледа напред по пътя. — Преди пет години, по време на обсадата през 1628-ма. Бяхме няколко Остриета и моя милост, останалите имаха ангажименти в Лотарингия, а ние се смесихме с обсадените, за да изпълним мисиите, за които се сещате…

— Капитане, аз…

— Не, Ленкур. Важно е да разберете всичко и зная, че сте мъж, който умее да пази тайни. Така че не ме разпитвайте повече, съгласен ли сте?

— Разбира се.

— Благодаря ви… Най-важното беше да съберем колкото може повече сведения и до падането на нощта да ги отнесем до нашите позиции. Така Кардиналът получаваше информация за защитниците на Ла Рошел, за числеността и мощта на английската помощ, за истината за глада, който цареше отвъд стените, за настроението на населението, за трудностите, които срещаха общинарите… Понякога се налагаше да извършваме саботажи. По-рядко премахвахме предатели или чуждестранни агенти.

Ла Фарг се обърна към Ленкур и го запита:

— Знаехте всичко това, нали?

— Да.

Капитанът на Остриетата кимна с глава и леко промени стойката си на седлото, за да облекчи изтръпналия си от болка гръб.

— Вършехме си работата. В същото време обсадата облагодетелстваше кралската армия, особено след като Кардиналът издигна дигата, пречеща на корабите да влизат в пристанището или да излизат от него… После, една вечер, се срещнах тайно с Рошфор, който ми съобщи, че Алхимика се намира в Ла Рошел. Какво търсеше там? Новата ми мисия беше да го открия и ако е възможно, да го обезвредя. С огромно желание се заех да изпълня задачата, защото известността на Алхимика, както и мистерията около личността му бяха невероятни. Той беше враг на Франция и появата му в Ла Рошел не можеше да е безобидна: нещо много важно се подготвяше…

Ла Фарг прекъсна монолога си и като успя да прикрие една гримаса, раздвижи леко изтръпналото си рамо. След падането в Лисичарника Марсиак — който имаше лекарски способности — го прегледа, ала не откри нищо счупено. Но капитанът на Остриетата, колкото и здрав и издръжлив да изглеждаше въпреки напредналата си възраст, не беше от желязо и все по-трудно се съвземаше от физическите изпитания, които му изпращаше съдбата.

— Скоро разбрах, че Алхимика трябва да отиде на някаква среща. Не знаех с кого. Но бях научил къде и кога, така че подготвих капан. Всъщност се озовах право в клопката, която беше спретнал Алхимика.

Погледът на Ла Фарг се замъгли.

Той продължи:

— Днес съм убеден, че мисията на Алхимика беше именно да ни разкрие и да ни попречи да действаме.

— Подозираха ли кои сте вие?

— Не. Но ударите, които нанасяхме на Ла Рошел, издаваха съществуването на група тайни бойци…

— Затова Алхимика се е погрижил полицията на Кардинала да научи, че се намира в Ла Рошел, нали? Намерението му е било да ви предупредят и да се опитате да го заловите.