— Да, капитане — потвърди Анес.
Марсиак, Балардийо и тя не се бяха преобличали от предната вечер. Дрехите им съхнеха върху тях и им придаваха окаян вид, още повече че косите им бяха разрошени, чертите на лицата — изострени от умора, а безпокойството им изглеждаше очевидно. Специално Балардийо дълбоко се разкайваше.
— Как се случи? — запита Ла Фарг.
— Гере се сблъска с нас в своята стая — обясни Марсиак.
Той седеше, а събутият му крак почиваше върху табуретка.
— И решихте, че ще е най-добре да го убиете, така ли?
— Не! — защити се гасконецът. — Той избяга на покрива. Хукнахме да го гоним и за съжаление, мъжът падна и си счупи черепа.
— За съжаление. Това е точната дума… Как стана така, че Гере ви изненада? Никой ли не стоеше на пост?
Анес и Марсиак се спогледаха притеснени. Балардийо бе забил очи в пода.
— Имаше човек на пост — промълви старият боец. — Аз.
— И не видя, че мъжът пристига…
— Виновен е мракът — намеси се гасконецът. — И дъждът, и бурята.
— И виното, нали? — ехидно подхвърли Ла Фарг.
— Да — призна си Балардийо. — Само за миг отсъствах, за да купя една бутилка, и…
Капитанът на Остриетата изригна:
— Проклет пияница! Даваш ли си сметка, какво ни струва твоята безотговорност?
Балардийо не отвърна нищо. Настъпи тежко мълчание.
След малко Ла Фарг стана и отиде до прозореца. Той беше отворен и гледаше към още мократа градина, където от листака на кестена продължаваха да падат капки по старата маса. Скръстил ръце зад гърба си, капитанът се опита да се успокои. След това, все така обърнат към градината, продължи по-тихо:
— Имаше ли свидетели?
— Никакви — отвърна Анес. — И ханджията ще си мълчи.
— А тялото?
— Неузнаваемо и голо лежи на дъното на Сена. След течението, предизвикано от бурята, никога няма да го намерят.
— Вещите му?
— Багажът и дрехите, които носеше, са тук.
Ла Фарг погледна през рамо към масата, посочена от младата жена. Там се намираха малко куфарче за пътуване, голямата кожена торба и още мокрите дрехи на Гере. Документите, намерени в двойното дъно на куфарчето, също бяха налице.
Безмълвен, Лепра ги разглеждаше.
— Има — рече той — запечатани писма, карта на Лотарингия, карта на Шампан, фалшиви паспорти, полици… Добавете френски, испански и лотарингски пари — и ще получите всичко необходимо на един шпионин, който, ако се вярва на нанесените върху картата означения, е минал през Лотарингия, преди да прекоси Шампан и да пристигне в Париж.
— А писмата? — заинтересува се Марсиак и протегна врат, за да види от фотьойла си нещата на масата.
— Има две, предназначени за херцогиня Дьо Шеврьоз. Първото е от Шарл IV. Второто е от брат му, кардинала на Лотарингия. Третото е от посланика на Испания в Лотарингия. Не съм се опитвал да ги отворя.
Шарл IV беше владетел на Лотарингия, а нейна столица — Нанси. Богата, разположена пред границите на Светата Римска империя и притежаваща може би най-сигурните защитни съоръжения в Европа, Лотарингия пораждаше алчността на Франция да я завладее. Отношенията между Луи XIII и неговия лотарингски „братовчед“ бяха отвратителни, херцогът правеше всичко възможно, за да уязви краля и да подрони авторитета му. На два пъти вече кралската армия тръгваше към Нанси, за да принуди Шарл IV да спазва сключените договори. И всеки път Лотарингия обещаваше, но не изпълняваше. Дворецът събираше бунтовници, заговорници и други врагове на Луи XIII. Прогонена за известно време от Франция, херцогиня Дьо Шеврьоз беше една от тях.
— Това ли е всичко? — запита Анес.
— Бога ми — учуди се Лепра, — нещата не ми се струват толкова страшни…
Но Ла Фарг изгледа младата баронеса с подозрение.
Шегуваше ли се тя?
— Очевидно — обясни девойката — тези паспорти, карти и писма не са случайни. Но Гере е бил изпратен от кралицата майка при херцогиня Дьо Шеврьоз, нали?
Тя настоятелно се взря в останалите, сякаш те не се досещаха за нещо очевидно. Капитан Ла Фарг първи разбра какво имаше предвид Анес.
— Сред тези документи — рече той и посочи бумагите, разхвърляни по масата — няма нищо, предназначено от кралицата майка за херцогиня Дьо Шеврьоз…
— Точно така. Кралицата майка не е изпратила агента си само да вземе три писма от Лотарингия и да ги предаде на херцогинята, нали?… Сигурен ли си, че проучи всичко, Антоан?
Лепра разгледа изложените пред него вещи.
— Струва ми се, да…
— А дрехите, които той носеше през тази нощ? — досети се Марсиак.
— Ами…