— Почакайте, господине! Почакайте!
Дали в очите ѝ се долавяше страх?
— Моля ви, господине… Не си тръгвайте. Отделете ми само още малко време…
Ла Фарг въздъхна.
— Наистина ли е необходимо, госпожо, да ви казвам, че Кардиналът е изключителен скъперник по отношение на доверието и желанието си да защити някого, че ги предоставя само на този, който ги е заслужил, и че в никакъв случай вие не сте сред тях? В края на краищата, госпожо, размислете! Спомнете си коя сте! И се запитайте…
В този момент второ драконче, на вид досущ като първото, влезе през мястото, където една греда бе откъртена от прозореца. Много нервно, то изтръска криле и нададе смразяващи викове, за да привлече вниманието на господарката си.
— Дойде време да ви напусна, господин капитан. Конници пристигат по същия път, по който сте минали и вие. Не след дълго ще бъдат тук и не бих желала да ме намерят.
— Какви са тези конници?
— Скоро ще се запознаете с тях. Но знайте, че именно те са една от причините, поради които моля за защита от Кардинала.
— Откажете се от тази илюзия, госпожо. Никога Негово Преосвещенство…
— Предайте му това.
Тя извади от ръкава си дебело писмо, което връчи на Ла Фарг.
— Какво представлява? — запита той и разгледа плика.
— Предайте писмото на Кардинала, господине. То съдържа… Съдържа първата част от доказателството, което поискахте от мен преди малко… Когато Кардиналът го отвори, той ще разбере, че не си измислям и че тронът на Франция е в опасност.
В този момент чуха гласа на Алмадес, който викаше:
— Капитане!
Ла Фарг отвори вратата и видя учителя по фехтовка, който се беше качил по стълбите и се намираше в другата част на коридора.
— Конници, капитане.
— Колко са?
— Най-малко петима според Сен Люк.
Дракончето нададе кратък и пронизителен писък зад гърба на Ла Фарг. Отвън вече се чуваше цвилене на жребци.
— Седем са — обяви Алесандра спокойно. — Седем.
— Не мърдайте оттук! — нареди ѝ старият благородник, без да се обръща към нея.
Той излезе от стаята, затвори вратата след себе си и влезе в съседната стая, където го намери Алмадес. През един прозорец, между две прогнили дъски, съзряха в двора да пристигат седем въоръжени конници.
— Къде е Сен Люк? — запита Ла Фарг.
— Долу. Той ги видя пръв.
— Бог да ни е на помощ!
Остави испанеца и се върна в стаята в края на коридора.
Тя беше празна.
— По дяволите!
Но малката вратичка в дъното зееше.
Зад нея стръмна стълба водеше към тавана. Ла Фарг се изкачи и като отвори един капак, се озова сред яростния и оглушителен вой на бурята. Както предполагаше, част от покрива липсваше и подпокривното пространство беше под открито небе, изложено на капризите на времето. Алесандра, вече на седлото, се опитваше да принуди една виверна да полети. С разперени криле, за да запази равновесие, голямото влечуго се бе изправило на двата си крака с остри нокти. Бурята го плашеше.
— Това е лудост! — възкликна капитанът.
Държейки здраво юздите, които минаваха през врата на виверната, младата жена отправи изпълнена с увереност усмивка към стария капитан.
— По-добре вземете предпазни мерки за заговора и бъдете мой адвокат пред Негово Преосвещенство. Длъжен сте да ми повярвате, а Кардиналът също трябва да ви се довери… Бъдете убедителен! Става дума за бъдещето на Франция!
— Откажете се, госпожо! — настоя Ла Фарг, преди да се опълчи срещу порива на вятъра, който се опита да го събори.
Мълниите падаха съвсем близо. Недалеч едно дърво пламна.
— Осведомете Кардинала. Скоро ще се срещнем в Париж.
— Къде? Как?
Не се чуваха добре, макар че крещяха с все сила.
— Утре вечер. Не се притеснявайте за нищо. Зная как да ви намеря.
— Госпожо!
Алесандра поведе виверната си и вече се отдалечаваше сред бурята, последвана от грациозните силуети на дракончетата близнаци.
Ла Фарг изруга в безсилието си.
След това се сети за конниците, върна се в странноприемницата, поведе след себе си Алмадес, преминаха през партера и излязоха на двора, който се беше превърнал в огромна кална локва, сред която те газеха безстрашно.
С гръб към вратата, Сен Люк стоеше срещу седемте конници, които, наредени в полукръг, бяха слезли от седлата и извадиха рапирите си. Бяха облечени като за война: широкополи шапки, дебели дублети от биволска кожа, панталони до коленете и ботуши за езда.
Но най-вече те не бяха хора.
Драки, разбра Ла Фарг, забелязвайки бузестите и люспести мутри под мокрите шапки в проблясъка на една светкавица. И най-лошото — те бяха черни драки.