Конниците спряха за момент на едно хълмче.
Имаше още път до странноприемницата. Тя беше изолирана стара ферма, чиито помещения с дебели стени обкръжаваха двор, защитен от масивна порта. Двете ѝ големи крила бяха отворени, а в осветения от лампиони двор цареше оживление. Повечето прозорци светеха. Празнична атмосфера разгонваше мрака — смехове, възгласи, музика и песни.
— Пристигнахме ли? — запита Лепра.
— Да — отговори Мирбо и смушка хълбоците на коня си.
Стигнаха до странноприемницата в тръс и скочиха от седлата. Веднага след като преминаха портата, се отправиха към конюшнята, водейки жребците си за юздите. В двора бяха разположени маси, както и естрада, на която свиреха музиканти. Хората танцуваха. Насядалите около трапезите пееха дружно, пляскаха с ръце в ритъм и вдигаха високо чашите си, които бързо се изпразваха. Мъжете, повечето от които войници, си устройваха последна разгулна нощ, преди да се върнат в поделенията си, и тук намираха всичко желано: пиянска компания, вино и жени. Съществата от нежния пол не бяха особено много, но се държаха крайно свободно. Подпийнали и разпътни, те се хвърляха от прегръдка в прегръдка, танцуваха с всички поред, сядаха върху коленете на воините, на драго сърце им позволяваха да ги мачкат, кикотеха се, когато нечия ръка ги сграбчваше жадно за дупетата или когато мъжки лица се завираха в пищните им деколтета. Останалото се заплащаше и някои двойки се криеха далеч от лампионите и сеирджиите, за да се отдадат на груби ласки.
Мирбо познаваше мястото и беше известен тук. След като извика младия коняр, който се отзова с любезност, запазена за щедрите клиенти, той му нареди да се погрижи за жребците, но без да сваля седлата им.
— Дръж ги готови — рече Мирбо и даде на юношата щедър бакшиш. — Няма да стоим дълго.
— Добре, господине.
— Оттук — посочи на Лепра посоката.
— Не — намеси се Ровен. — Той остава навън.
Двамата с Мирбо се гледаха известно време, след което благородникът склони.
— Така да бъде.
Обърна се към Лепра:
— Почакайте ни, ако обичате. Впрочем няма да се бавим.
Мускетарят кимна в знак на съгласие.
Беше решил да се държи кротко, за да не дава основание на Ровен да му припомня, че трябва да мълчи и да се подчинява. Питаше се дали наемникът наистина е изключително предпазлив, както твърдеше Мирбо, или търси начин да го унизи. Но не каза нищо, от прага на конюшнята наблюдаваше как двамата мъже пресичат двора и влизат в голямата къща, която представляваше основното здание на странноприемницата.
Докато чакаше, се наслаждаваше на танцуващите и на приятната музика, като същевременно внимателно следеше какво става навън, кой идва и кой си отива, но нищо не му се стори необичайно…
… поне докато Ровен не излетя през един прозорец на първия етаж.
Вечерта Ла Фарг, сам в личния си кабинет, повика господин Гибо.
— Има ли вести от Лепра? — запита той.
— Никакви, господине.
— А от Ленкур?
— И от него няма.
— Добре. Благодаря.
Излизайки от кабинета, старият портиер се сблъска с Марсиак, който искаше да влезе и почука.
— Да, Марсиак? — рече Ла Фарг.
Гасконецът изглеждаше притеснен. Вмъкна се, затвори вратата, седна.
— Капитане…
— Какво има, Марсиак?
— Трябва да ви кажа нещо. Отнася се за дъщеря ви… не съм напълно сигурен, но тя може би е в опасност.
След като излетя шумно от първия етаж на странноприемницата, Ровен беше посрещнат в двора от смаяните погледи на танцуващите, които замръзнаха на място, а музикантите на естрадата престанаха да свирят. Той веднага се изправи, но на прозореца се появи разяреният Рошфор.
— Спрете! — изкрещя зловещият довереник на Кардинала и стреля с пищов.
Но куршумът не улучи целта и беглецът изчезна в мрака.
— Хванете го! — нареди граф Дьо Рошфор на гвардейците с червени мантии, които изхвърчаха през вратата на странноприемницата и се впуснаха да гонят Ровен.
Инстинктивно Лепра отстъпи крачка назад и дискретно се озова отново в конюшнята.
Очевидно Мирбо и Ровен имаха тук тайна среща, но полицията на Ришельо беше научила за това и Рошфор се оказа на мястото с цял отряд. Подготвили бяха капан. Но ако Рошфор и гвардейците бяха пристигнали първи, за да организират хайката, те непременно бяха наблюдавали появата на агентите на херцогиня Дьо Шеврьоз…
Лепра се питаше защо още не се бяха сетили за него?
— Не мърдайте! — обади се някакъв глас зад гърба му. — Арестуван сте.