Лепра изпсува, но бързо взе решение. Удари гвардееца с пищова по главата и отвори вратата със силен ритник.
— Аз съм — съобщи на Мирбо, който в дъното на мрачната стая, където беше затворен, премигна няколко пъти поради внезапно нахлулата светлина.
— Гере?
— Да. Побързайте!
Окуражавайки Мирбо с ръка, Лепра следеше какво става в коридора.
— Бога ми! Мислех си, че сте избягали…
— Аз не съм Ровен. Тръгвайте!
Благородникът с бежовия дублет излизаше, когато се появи Рошфор, заинтересуван какво прави гвардеецът, който — като че ли прекалено забързан — се беше качил на първия етаж.
— Стража, при мен! — извика от галерията. — Елате тук!
Лепра стреля към граф Дьо Рошфор, но се прицели доста високо над него. Куршумът се заби в някаква греда, а противникът му веднага отстъпи. Точно това беше намерението на мускетаря. Той поведе Мирбо след себе си, влезе в най-близката стая и двамата мъже избутаха леглото до вратата, след което Лепра отиде да погледне през прозореца. Той водеше към покрива, бегълците се измъкнаха оттам, докато гвардейците разбиваха вратата.
— Към конюшнята! — рече Лепра. — Необходими са ни коне, те са единственият ни шанс.
Мирбо склони.
Малко по-късно, когато Рошфор се появи на двора с неколцина гвардейци, докато останалите старателно претърсваха покрива, Лепра и Мирбо изскочиха в галоп от обора, като междувременно освободиха всички коне там. Пришпорвайки ги и крещейки като луди, те предизвикаха хаос, който нарасна заради изстрелите с къси пушки, изсипали се подир тях по нареждане на Рошфор, както и заради гневните викове на войници и офицери, видели, че конете им се разбягват, а също и заради яростта на онези, които започнаха ръкопашен бой с гвардейците, възпиращи ги да излязат. Лепра и Мирбо поеха по най-прекия път. Насочвайки се към портала, прескочиха естрадата с музикантите и отнесоха въжетата, на които бяха закачени лампионите. Те съдържаха малки стъклени поставки с олио, които, падайки, се разбиха на парчета. Повлечени след двамата конници, лампионите предизвикаха буйни пламъци, които допълнително изплашиха освободените коне.
Бегълците изчезнаха в мрака, като оставиха след себе си суматоха, сред която хора и животни се лутаха, преследвани от огньовете.
4.
Предупреден от марсиак, че Рошфор — което означаваше кардинал Ришельо — е по следите на дъщеря му, Ла Фарг се опита да прикрие безпокойството си. Когато падна мрак, той се прибра в стаята си, грижливо заключи вратата и запали няколкото свещи, които беше донесъл. В помещението замириса на амбра и на восък.
Държеше ключе, с което никога не се разделяше. С него отвори сандъче, скрито сред дрехите му, и извади сребърно огледало, което остави на кръгла масичка пред себе си. След това седна, затвори клепачи и произнесе тихо древни слова на език, който хората не бяха измислили.
Скъпото огледало се раздвижи, появи се сякаш пласт подвижен живак. Образът на стария изморен благородник изчезна и изникна изображението на онзи, който отговори на повикването. Огледалото не лъжеше, то представяше истинската природа на лицето, което го използваше. Показа се глава на бял дракон, който изглеждаше леко прозрачен.
Това беше събеседникът на Ла Фарг.
А какво ли виждаше той?
— Трябва да се срещна с един от Седемте — каза капитанът на Остриетата.
— Невъзможно — отговори драконът. — Много е опасно.
— Сторете необходимото.
— Не.
— Най-късно след три нощи.
— Или какво?
— Най-късно след три нощи. Часът и мястото на срещата са ви известни.
Ритуалът в Дампиер
1.
В Лувъра, във вестибюл, чийто вход Алмадес дискретно охраняваше, капитан Ла Фарг търпеливо стоеше и гледаше през прозореца. Той чакаше Анес, която преди три дни беше приета в дома на кралицата и оттогава не беше се свързвала с Остриетата.
Прикрепена на служба към Анна Австрийска, тя живееше в двореца и не разполагаше със свободно време. Впрочем отлично съзнаваше, че я наблюдават, понеже назначението ѝ предизвика колкото завист, толкова и любопитство. Независимо че кръвта ѝ беше абсолютно синя, все пак тя беше една непозната — или почти непозната, — чието внезапно появяване изненада двора. Цели два дни всички говореха само за нея. Шушукаха, че е представена на кралицата от херцогиня Дьо Шеврьоз, което беше самата истина. Шушукаха също, че кралят я допуснал в обкръжението на съпругата си, за да сложи началото на помирение с херцогинята, което не беше вярно. Ролята на Анес беше да наблюдава Анна Австрийска и да я закриля при нужда — мисия, която настоятелката на Сестрите на Сен Жорж ѝ възложи с одобрението на Ришельо, макар самата тя да беше против и да се чувстваше принудена.