Ла Фарг се обърна, когато чу вратата да се отваря, и видя влизащата Анес. Много красива, пременена и с фризура по последна мода, тя носеше елегантна червена рокля с подплънки на ханша, с правоъгълно деколте и къси буфан ръкави.
— Разполагам със съвсем малко време — заяви тя, след като внимателно затвори вратата.
Старият благородник разбра.
— Вчера — рече той — Ленкур вечеря в двореца на Шеврьоз…
— Сигурна съм, че се е забавлявал много повече, отколкото тук.
— Няма съмнение. Тази вечеря, на която е присъствал маркиз Дьо Шатоньоф, била дадена в чест на някоя си Од дьо Сент Аволд.
Младата баронеса кимна с глава.
— Тя трябва да бъде представена в двора днес, а утре да се присъедини към дома на кралицата. Струва ми се, като придворна госпожица…
— Тя е далечна роднина на херцогиня Дьо Шеврьоз. Идва направо от Лотарингия, където вероятно херцогинята се е запознала с нея по време на изгнанието си. Това ново назначение в дома на кралицата, само няколко дни след твоето, не може да бъде случайно.
Заради тайното искане на кардинал Ришельо госпожа Дьо Шеврьоз прие да въведе Анес при кралицата и да каже хубави думи за нея. Луи XIII еднолично решаваше кой да бъде допуснат в обкръжението на съпругата си. Понякога се възползваше от това право, за да я наказва, прогонвайки личности, които тя особено много ценеше, но както твърдеше той, те оказвали негативно влияние върху нея. Анна Австрийска изпитваше подозрение към новодошлите дами, тъй като те бяха избирани от краля и от първия му министър. Ето защо решиха да използват посредничеството на херцогинята, която се ползваше с доверието на кралицата. Проблемът беше, че тя не гореше от желание да се хареса на Кардинала, нито на краля, а пък съдбата на младата баронеса Дьо Водрьой ѝ беше напълно безразлична. Затова трябваше някак да я склонят…
— Херцогинята — предположи Анес — ще се съгласи да гарантира за мен, при условие че Од дьо Сент Аволд бъде приета бързо сред придворните госпожици на кралицата.
— Какъв мотив обаче може да накара краля да бъде благосклонен към допускането на протеже на Шеврьоз близо до кралицата? Особено като имаме предвид…
Ла Фарг не завърши изречението.
И двамата бяха наясно, че херцогинята, която непрекъснато плетеше заговори, скоро ще бъде арестувана по време на хайка, която няма да пощади нито богатите, нито могъщите. Кралят беше решил да нанесе удар веднага след големия бал, който скоро тя възнамеряваше да даде в двореца си в Дампиер, така че поражението ѝ щеше да дойде почти незабавно след триумфа.
— Какво очаквате от мен, капитане?
— Ленкур твърди, че малката Сент Аволд не е намесена в интригите на Шеврьоз. Въпреки това дръж я под око. Човек никога не знае.
Анес въздъхна и го погледна сдържано.
— Добре — рече тя.
— Виж какво, Анес, ясно ми е, че според теб си губиш времето, но…
— Какво би могло да се случи на кралицата тук? Лувърът гъмжи от гвардейци, швейцарски стражи и мускетари!
— Съществуват опасности, срещу които храбростта и стоманата са слаби да противодействат. Именно от такива опасности, застрашаващи кралицата, се боят Кардиналът и настоятелката на шатленките…
Опасностите, за които Ла Фарг говореше, бяха драконите и техните магии. Той не се лъжеше, като твърдеше, че срещу тях трябва да се изправят люде, които са много повече от добри бойци. Необходими бяха безстрашни души и магове. Необходими бяха Сестрите на Сен Жорж, които бранеха трона на Франция от три века.
Обаче Сестрите шатленки — отговорни за сигурността на Анна Австрийска — твърдяха, че не са в състояние да изпълнят свещения си дълг.
— Какво става в действителност? — запита капитанът на Остриетата.
Анес трябваше да признае неохотно:
— Вярно е, че кралицата не облекчава задачите на шатленките в свитата си. Би могло дори да се каже, че прави всичко възможно да им попречи.
— Кралицата отдавна ненавижда Сестрите на Сен Жорж.
— Тя никак не щади клетниците, които са ѝ верни до смърт. Демонстрира им студенината си, проявява към тях презрение, никога не пропуска случай да ги уязви. Както научих, това отношение не е от днес и от вчера. Кралицата се опитва да ги държи далеч от себе си, доколкото ѝ позволяват възможностите. Понякога си разрешава и по-големи волности. Така например миналия петък им забрани да я придружат във „Вал дьо Грас“.
„Вал дьо Грас“, на улица „Сент Оноре“, беше манастир, открит през 1621 г. от Анна Австрийска, където тя обичаше да се усамотява.