Обикновена свещ осветяваше тримата мъже. Още не беше паднал мрак, но в стаята трябваше да гори пламък. Лепра седна на скрина, Ла Фарг беше яхнал стола на обратно, а Марсиак стоеше със скръстени ръце, опрян до стената, близо до разпятието, което висеше накриво.
— Шатоньоф и госпожа Дьо Шеврьоз са любовници, което не е тайна за никого — каза капитанът на Остриетата. — Но това, което ти си открил, Лепра, това, което си открил, е съвсем друго нещо…
Потомък на семейство на държавни съветници и на секретари, Шарл дьо л’Обепин, маркиз Дьо Шатоньоф, беше френски посланик в Холандия, Италия и Англия. Минаваше за близък на Ришельо, който през 1630 г. възнагради лоялността и отдадеността му на короната, като го направи пазител на печата. Така, на 53 години, той беше една от най-влиятелните личности в кралството. Но беше също така малко смешен застаряващ хубавец, който никога не се изморяваше да гони жените и въпреки възрастта си се правеше на младеж пред вратите на каретите.
— Човек може да си помисли, че госпожа Дьо Шеврьоз обича само дъртаци — рече Марсиак. — Доколкото си спомням, когато се ожени за нея, херцог Дьо Люин беше четирийсетгодишен. Херцог Дьо Шеврьоз пък беше на четирийсет и четири. А сега Шатоньоф…
— Шатоньоф сложи рога на херцог Дьо Шеврьоз — обади се Ла Фарг. — Той не е първият и доколкото познавам херцогинята, ще последват други. Но като предоставя Мирбо на разположение на Шеврьоз за интригите ѝ, той става неин съучастник. И кой знае дали някои важни държавни тайни не са били изречени по време на креватните му откровения?
— При това всичко се развива в навечерието на война с Лотарингия — подчерта Лепра.
— Мислех си, че Шатоньоф е безрезервно верен на Кардинала — каза гасконецът.
— Вероятно на лоялността му е сложен край, когато е срещнал красивите очи на херцогинята — предположи капитанът на Остриетата. — Само Бог знае какво е успяла да му налее в главата тази дяволица… Спомнете си бала, на който Шатоньоф танцуваше, докато Кардиналът лежеше тежко болен.
Мускетарят кимна с глава.
— Беше малко след екзекуцията на Монморанси20. Тогава се говореше, че Шатоньоф ще заеме мястото на господаря си в обкръжението на краля.
— Триумф за Шеврьоз — отбеляза Марсиак. — Най-големият ѝ враг умира, а любовникът ѝ става важен министър…
— Но Кардиналът не предаде Богу дух — заяви Ла Фарг.
— Срещал ли си Шатоньоф? — запита гасконецът.
— Да — отговори Лепра. — Маркизът ме помоли да се включа в ескорта от благородници, които ще го придружат в Дампиер за бала, който дава херцогинята. Тръгваме утре и тъй като Мирбо искаше да прекара нощта с любовницата си, използвах същия претекст, за да се срещна с вас. Реших, че ще е по-далновидно, ако избягвам двореца на Ястреба, и трябва да призная, че моето легло ми липсва…
Марсиак погледна към леглото в стаята и потъна в размисъл. Дори си представяше една-две разголени красавици…
Някаква камбана заби.
Осъзнавайки колко е часът, Ла Фарг стана от стола си и се приготви за тръгване.
— Хубава работа си свършил, Лепра. Поздравления!
— Благодаря, капитане.
— Обаче бъди предпазлив.
— О, да… Впрочем имаше ли пострадали в хана в Ньой?
— От гвардейците ли? Само рани и няколко цицини, доколкото зная. Но Рошфор не престава да ми досажда.
— Кажете му, че аз… Не. Размислих и си запазвам удоволствието сам да му разкрия истината някой ден.
Капитанът на Остриетата се засмя. И той не изпитваше нежни чувства към Рошфор.
— Разбрано.
Ла Фарг излезе пръв и слезе по стълбите, докато Марсиак стискаше ръката на мускетаря на площадката.
— Тъй като си казал, че отиваш при любовницата си — прошепна му той, — какво ще речеш, ако двамата решим да направим едно посещение? Познавам две сестрички, които живеят съвсем наблизо и…
— Изморен съм, Марсиак.
— Помисли си, че ще бъде за доброто на мисията ти…
— До скоро, Никола.
— Хубаво. Както искаш… Но губиш мъжество, Антоан. Това е много лошо. И какво огромно разочарование е за мен!
— Вън!
Долу на потъналата в мрак улица „Кокатрикс“, Ла Фарг намери Алмадес, който стоеше на пост. Марсиак скоро се присъедини към тях и капитанът на Остриетата обяви:
— Имам работа. До утре.
Другите двама се спогледаха изненадани. Че Ла Фарг оставя гасконеца, не беше толкова учудващо. Но да се раздели с Алмадес…
20
Братът на краля Гастон Орлеански подклажда бунтове. В Лангедок недоволството расте. Бунтовниците намират свой лидер в лицето на херцог Анри дьо Монморанси, безстрашен благородник от древен знатен род, за когото се говори, че е любовник на Анна Австрийска. При Шомберг Монморанси е тежко ранен и на 30 октомври 1632 г. е обезглавен.