— Капитане — обади се Марсиак вместо испанския учител по фехтовка. — Сигурен ли сте, че…
— До утре…
И старият благородник се отдалечи сам.
— Да го проследим — рече след малко гасконецът.
— Не.
— Но е добре заради неговата сигурност!
— Не — повтори невъзмутимо Алмадес.
— Щом искаш, остани. Но аз…
— Не.
— Как смееш да ми заповядваш?
Испанецът отговори като измъкна рапирата си от ножницата.
— Шегуваш се.
— Не.
Марсиак отстъпи крачка назад и присви рамене изненадано, както би постъпил някой подлец, в чиято честност са се усъмнили. Той стигна до мисълта, че Ла Фарг ги остави не за да се усамоти, а за да може Алмадес да наблюдава него, Марсиак.
— Действително ли ще ме пронижеш с рапирата си?
— Да.
В своя дом Ленкур гледаше през прозореца, но не виждаше нищо.
Той беше потънал в мисли и окървавеното лице на Виелиста бавно се появи в отражението на стъклото, над дясното му рамо, сякаш старецът се приближаваше откъм гърба му.
— Мислиш си за миньончето, нали, хлапе?
— Името ѝ е Од.
— Струва ми се, че ти харесва.
— Може и така да се каже, да.
— Ако тя значи нещо за теб, несъмнено трябва да я предпазиш от опасностите, които я дебнат в двора. Обаче… Обаче може би не трябва да ѝ се доверяваш…
— Да не ѝ се доверявам ли? Защо? — запита на висок глас Ленкур. — По каква причина?
Той се обърна и продължи да разсъждава.
Спомни си, че е сам.
Полунощ.
Беше хладно, когато Ла Фарг пое по Новия мост. Наоколо Париж тънеше в дълбок мрак, само тук-там, далеч един от друг и едва видими, просветваха фенери. Тегнеше тежко мълчание. Чуваше се единствено шумът на черните води на Сена, които се носеха невидими под каменните сводове.
Както беше уговорено, Ла Фарг спря пред Бронзовата виверна.
Тази статуя се издигаше край остров Сите — там, където двете половини на Новия мост се срещаха в началото на площад „Дофин“. Тя представляваше виверна с разперени криле върху мраморен пиедестал. Стоеше пред входа на оградена с перила галерия за разходки, която малко по-надолу от моста надвисваше над реката. Макар и оседлана и снабдена с амуниции, Бронзовата виверна беше без ездач. Бяха ѝ се случили много приключения. Подарък от великия херцог на Тоскана за Мария Медичи след смъртта на Анри IV, тя потъна край остров Сардиния с кораба, който я пренасяше. Извадиха я година по-късно и я поставиха до Новия мост през 1614 г., но през 1633-та все още чакаше да я възседне някой достоен, а не случайните пияници и шегобийци.
Ла Фарг мина зад статуята.
Облегнал се на парапета, някакъв благородник го чакаше и гледаше отражението на луната и на звездите, които танцуваха в мрачната Сена. Нахлупил шапка с перо, той носеше рапира и черно наметало над светлосив дублет с бели цепки на ръкавите и сребърни ширити. Изглеждаше на около трийсет, независимо че косите му вече бяха пепеляви. Беше слаб, висок, красив, с очи, чиито бледи ириси бяха заобиколени с тъмни кръгове.
Ла Фарг спря.
— Кой сте вие? — запита той предпазливо.
— Аз съм този, когото ви изпращат — отговори спокойно мъжът.
— Не ви познавам.
— Свободен сте да си тръгнете.
Старият капитан размисли, после рече:
— Кажете ми името си.
— Валомбър.
— Служите ли на Седмината?
Благородникът се усмихна.
— Служа им.
— И сте…
— … дракон ли? Да. Но въпреки че можете да извадите от ръкава си сестра шатленка, ще трябва да ми се доверите.
Шегата не разсмя Ла Фарг, който разглеждаше въпросния Валомбър и накрая отсече:
— Вярвам ви.
— Чудесно. А сега да пристъпим към действие, господине.
Капитанът на Остриетата кимна с глава.
— Безпокоя се — призна той. — Хората на Рошфор започнаха да надушват следите на моята дъщеря. На сигурно място ли е тя?
— Мога да ви успокоя. Дъщеря ви се чувства чудесно и е извън контрола на най-добрите агенти на Кардинала.
— А ще я опазите ли от Черния нокът?
— Да, разбира се.
— Възможностите му са огромни.
— И нашите не са по-малки. Искате ли да знаете къде се намира дъщеря ви?
— Не. Първо мен ще подложат на разпит, ако…
— Прав сте.
Ла Фарг направи няколко крачки, обърна се и вдигна очи към Бронзовата виверна.
— След два дни — рече той — кралят ще арестува своя пазител на печата, херцогиня Дьо Шеврьоз и всички, които заедно с тях са заговорничили срещу трона. От месеци Кардиналът събира доказателства и показания. Не се съмнявайте, че ще се вдигне голям шум.