Отпуснатият висок младеж, какъвто беше на вид Тейсие, стана и потърси с поглед нещо, с което да се защити. Не намери подходящ предмет и се опита да се утеши, като си рече, че всъщност, така и така, не може да се бие.
— Господине? — обърна се той към натрапника с известно чувство за достойнство.
— Простете ми, че нахлух така, господине. Но работата е много важна.
Като видя, че се завърза разговор, слугата се поуспокои.
— Сигурно е така, господине. Но мисля, че не ви познавам.
— Балардийо, господине. Аз служа при капитан Ла Фарг.
— При кого служите?
Въпросът изненада Балардийо. Той се поколеба, изгледа с подозрение слугата, пристъпи напред, наведе се, изкашля се и прошепна:
— Отрядът на Остриетата на Кардинала, господине.
Специалистът по магии веднага се сети за какво става дума.
— Ла Фарг! Разбира се, да… — рече той с облекчение и със задоволство, споделени на драго сърце от стария воин…
… но усещанията им се оказаха неподкрепени от слова.
Леко усмихнати, двамата мъже се гледаха мълчаливо, всеки очакваше да чуе нещо от другия. Слугата също беше нетърпелив и се хилеше, за да им подражава.
Накрая Тейсие не издържа:
— Е, добре? Ла Фарг?
Тези думи накараха Балардийо да се осъзнае. Той примигна и обяви:
— Капитанът иска да се срещне с вас.
— Днес ли?
— Да.
Макар непредвидените събития да не му бяха по вкуса, Тейсие беше любезен младеж.
— Чудесно… Ами… В такъв случай, кажете му, че ще го приема в колкото часа му е удобно.
— Не, господине. Трябва да дойдете с мен. Капитанът ви очаква.
— Сега ли?
— Сега.
— Аз рядко излизам.
— Яздите ли кон?
— Много неумело.
— Толкова по-зле.
Един час по-късно, вече в двореца на Ястреба, Тейсие все още се опитваше да се убеди, че не са го отвлекли. Малко разстроен, той рисуваше с перо пентакъла, който Сен Люк беше видял в Дампиер и му бе описал по памет. Намираха се в голямата оръжейна зала, щедро озарена от слънцето, което проникваше през трите високи прозореца, отворени към градината с нейните избуяли треви, със старата маса и кестена.
Избягвайки да срещне погледа на мъжа със странните и будещи страх очила, Тейсие се концентрира върху рисунката, поправяше я и я допълваше, доколкото се простираха собствените му познания по темата. Все пак не можеше да се сдържи и следеше внимателно Ла Фарг, който нервно се разхождаше напред-назад, или пък поглеждаше към Марсиак, който пиеше вино и се рееше в облаците, поклащайки се на скърцащия си стол. Ленкур беше извън обсега на взора му, но все пак усещаше, че той, надничайки през рамото му, следи внимателно рисунката. Невъзмутим и мълчалив, Алмадес пазеше при вратата. Колкото до Балардийо, той съпроводи специалиста по магии само до вестибюла.
Впрочем веднага щом пристигнаха в двореца на Ястреба, Ла Фарг го помъкна след себе си и му обясни какво се очаква от него: да възпроизведе пентакъл, който ще му бъде подробно описан.
— Смятате ли, че е възможно да го сторите, господине?
— Да. При условие че…
— Защото Ленкур, който има известно понятие от магии, твърди, че предназначението на един пентакъл може да бъде установено по външния му вид. Вярно ли е?
— Така е, но…
— Чудесно! Тогава на работа, господине.
Времето ги притискаше. Въпросният пентакъл вероятно беше очертан заради ритуал, който щеше да се състои още през тази нощ, по време на бала, даван от херцогиня Дьо Шеврьоз. А Остриетата подозираха, че ритуалът е средство, дори най-важният момент, свързан със заговора срещу краля.
Нещо, в което Тейсие все повече и повече се съмняваше…
— Тук имаше символ, подобен на буквата N — твърдеше Сен Люк. — А на това място — нещо като цифрата 7… Ето така.
Младият специалист по магии разпозна двата драконовски йероглифа, посочени му от мелеза. Възпроизведе ги върху хартията.
— Приключихте ли? — запита.
— Така мисля.
Довърши окончателно нарисуваното, след това завъртя листа и го побутна по масата към Сен Люк.
— Прилича ли си?
Мелезът внимателно разгледа изображението и потвърди.
— Доколкото си спомням, да.
Ла Фарг престана да се разхожда. Марсиак спря да се клатушка. Ленкур се изправи, погледна доста объркано и рече:
— Трябва да има някаква грешка…
— Рисунката точно възпроизвежда онова, което видях — потвърди Сен Люк и скръсти ръце.
— Какво? — възкликна старият капитан. — Каква грешка?