Макар че Никола и Пернел продължили да си живеят тихо и скромно, те дали голяма част от парите си за благотворителност и построили болници, църкви и сиропиталища.
Архивите сочат, че Пернел умряла първа; не след дълго, през 1418 година, е регистрирана и смъртта на Никола Фламел. Къщата му била продадена и новите собственици опустошили целия дом, търсейки останки от голямото богатство на семейство Фламел. Не открили нищо.
По-късно, в една непрогледна нощ, някой нахлул в гробницата на Никола и Пернел Фламел… и тогава се разбрало, че тя е празна. Дали двамата са били заровени в тайни гробове, или пък изобщо не са умирали? В Париж се разпространил слухът за празната гробница и почти мигновено се родила легендата за безсмъртния Фламел.
През следващите години се говорело, че семейство Фламел били забелязвани на различни места из Европа.
Когато излязох от странноприемницата „Никола Фламел“ онази вечер, погледнах назад към старата къща. Преди шестстотин години един от най-прочутите алхимици на света бе живял и работил тук — човек, посветен на науката, който си бе спечелил огромно състояние и го бе дарил, и чийто дом бе съхранен от благодарните парижани, които дори имат улици, кръстени на него и на жена му (улица „Никола Фламел“ и улица „Пернел“ в 4-и район).
Безсмъртен.
И в този миг разбрах, че наставникът на близнаците няма да е Дий: Софи и Джош ще бъдат учени от Никола и Пернел. Докато стоях пред дома им в онази мокра есенна вечер, всички късчета от книгата се сглобиха и „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“ придоби форма.
Благодарности
На корицата на книгата обикновено се появява само едно име, но зад него стоят десетки хора, допринесли за създаването на творбата. Искам да им благодаря, но няма да спазвам определен ред, тъй като приносите им са еднакво важни:
Криста Марино, най-търпеливата редакторка, която каза:
„Малко повече перспектива…“
Франк Уайман от „Литерари Груп“, който каза:
„Мога да продам това.“
И го направи.
Майкъл Карол, който прочете ръкописа пръв и последен и каза:
„Трябва да поговорим за…“
О. Р. Мелинг, който каза:
„Още ли не си я завършил?“
Клодет Съдърланд, която каза:
„Наистина трябва да помислиш за…“
И накрая, естествено, на: Бари Крост, който несъмнено е дядото на Алхимика, което вероятно би означавало, че Джон Собански му е племенник!
За автора
Експерт в митологията и фолклора, Майкъл Скот е един от най-успешните ирландски автори. Майстор на фентъзито, научната фантастика, хоръра и фолклора, той е титулуван от „Айриш Таймс“ като „краля на фентъзито на тези острови“. Живее и пише в Дъблин. Посетете го на www.dillonscott.com.