Джош Нюман потръпна въпреки яркото следобедно слънце и се шмугна в кафенето. Отвори раницата си и бръкна вътре за очукания лаптоп. Трябваше да използва безжичната интернет връзка на кафенето — искаше да потърси някои имена: доктор Джон Дий, Пернел и особено Никола Фламел.
Софи надраска набързо съобщение на гърба на една салфетка, а после задъвка края на молива, докато го четеше.
„Госпожа Флеминг е зле. Утечка на газ в книжарницата. Отиваме в болницата. Господин Флеминг е с нас. Всичко друго е ОК. Ще се обадя по-късно.“
Когато Бърнис се върнеше и откриеше кафенето затворено точно преди следобедния наплив, нямаше да е доволна. Софи предполагаше, че може дори да си загуби работата. Тя въздъхна, подписа бележката със замах, от който хартията се разкъса, и я залепи върху касата.
Никола Фламел надникна през рамото й и я прочете.
— Добре, много добре. Това обяснява защо книжарницата също е затворена. — Фламел погледна през рамо към Джош, който тракаше бясно по клавиатурата си. — Да вървим!
— Само си проверявам пощата — промърмори Джош, като изключи лаптопа и го затвори.
— В такъв момент? — попита удивена Софи.
— Животът продължава. Имейлите не чакат никого. — Той опита да се усмихне, но не успя.
Софи грабна чантата си и старото дънково яке и огледа за последен път кафенето. Внезапно й мина мисълта, че дълго време няма да го види, но разбира се, това беше абсурдно. Тя изключи лампите, накара брат си и Ник Флеминг — Фламел — да излязат навън преди нея и включи алармата. После затвори вратата, превъртя ключа и пусна връзката в пощенската кутия.
— А сега какво? — попита тя.
— Сега ще потърсим помощ и ще се крием, докато измисля какво да правя с вас двамата. — Фламел се усмихна. — В криенето поне ни бива: двамата с Пери го правим повече от половин хилядолетие.
— Ами Пери? — попита Софи. — Дали Дий… ще я нарани? — През последните няколко седмици, откакто беше дошла в кафенето, тя беше опознала и започнала да харесва високата, елегантна жена. Не искаше да й се случи нещо лошо.
Фламел поклати глава.
— Не може. Тя е твърде силна. Аз никога не съм изучавал магьосническото изкуство, но Пери го овладя. Засега единственото, което Дий може да направи, е да я държи в плен и да й пречи да използва силата си. Но през следващите няколко дни тя ще започне да старее и отслабва. Може би след седмица, а след две — със сигурност, той ще е в състояние да използва своите сили срещу нея. Но все пак ще действа внимателно. Ще я държи затворена зад Охрани и Печати… — Фламел забеляза обърканото изражение върху лицето на Софи. — Магически бариери — обясни той. — Дий ще нападне едва когато е сигурен в победата си. Но първо ще се опита да разбере докъде се простират магичните й познания. Търсенето на знание винаги е било най-голямата сила… и слабост на Дий. — Той разсеяно потупа джобовете си, търсейки нещо. — Моята Пери умее да се грижи за себе си. Напомнете ми някой път да ви разкажа как веднъж се изправи срещу две гръцки лами5.
Софи кимна, макар че си нямаше представа какво са гръцките лами.
Докато крачеше надолу по улицата, Фламел намери онова, което търсеше: чифт малки кръгли слънчеви очила. Сложи си ги, пъхна ръце в джобовете на коженото си яке и започна да си подсвирква тихичко, сякаш нямаше никакви грижи. Хвърли поглед през рамо.
— Е, хайде де.
Близнаците се спогледаха смутено и забързаха подир него.
— Проверих го в мрежата — прошепна Джош, като хвърли бърз поглед към сестра си.
— Това правеше значи. Знаех си, че електронната поща не може да е толкова важна.
— Всичко, което казва той, съвпада: има го в „Уикипедия“, а „Гугъл“ дава почти двеста хиляди резултата за него. Има над десет милиона резултата за Джон Дий. Даже Пернел я има, споменава се за Книгата и всичко останало. Пише и кога е умрял и че гробът му бил разкопан от хора, които търсели съкровища, обаче го намерили празен — нямало нито труп, нито имане. Изглежда, домът му в Париж още съществува.
— Определено не прилича на безсмъртен магьосник — промърмори Софи.
— Не съм сигурен, че знам как изглежда един магьосник — каза тихо Джош. — Единствените магьосници, които познавам, са Пен и Телър6.
— Аз не съм магьосник — каза Фламел, без да ги погледне. — Аз съм алхимик, човек на науката, макар че не се занимавам с наука, която вие познавате.
Софи побърза да го догони. Протегна ръка да го докосне по рамото, за да го накара да забави ход, но една искра — като от статично електричество — прескочи към върховете на пръстите й.
— Ооох! — Тя дръпна ръка, пръстите й бяха изтръпнали.
5
В гръцката митология ламя (или ламия) представлява змия с глава и гърди на красива жена, която убива децата и пие кръвта на мъжете. — Б.пр.