— Какво беше пък това?
— Съжалявам — обясни Фламел. — Това е остатъчен ефект от… ами, онова, което вие бихте нарекли магия. Аурата ми — електрическото поле, което обгръща моето тяло, — все още е заредена. Тя просто реагира, когато се срещне с твоята аура.
— Той се усмихна, разкривайки идеално равни зъби. — И освен това означава, че ти също имаш силна аура.
— Какво е това аура?
Фламел продължи нататък по тротоара, без да отговори, но след няколко крачки се обърна и посочи към една витрина. Там с флуоресцентни светлини беше изписана думата ТАТУИРОВКИ.
— Виж там… виждаш ли как има сияние около думите?
— Виждам го — кимна Софи, като примижа леко. Всяка буква беше очертана от трептяща жълта светлина.
— Всеки човек има подобно сияние около тялото си. В далечното минало хората можели да го виждат ясно и го нарекли аура. Идва от гръцката дума за полъх. С течение на времето обаче, повечето хора загубили способността си да виждат аурата. Разбира се, все още има някои, които могат да я виждат.
Джош се усмихна насмешливо.
Фламел го погледна през рамо.
— Вярно е. Едно руско семейство — Кирлиан — дори са успели да заснемат аурата. Това електрическо поле обгражда всеки жив организъм.
— Как изглежда? — попита Софи.
Фламел почука с пръст по витрината.
— Точно като това тук: като сияние. Аурата на всеки човек е уникална — с различен цвят и с различна интензивност. Някои светят равномерно, други пулсират. Някои се появяват по края на тялото, други го обгръщат като пашкул. Можеш да определиш много неща по аурата на един човек — например дали е болен или нещастен, ядосан или уплашен.
— И ти можеш да виждаш тези аури? — попита Софи.
За тяхна изненада Фламел поклати глава.
— Не, не мога. Пери може понякога. Аз не мога. Но знам как да овладявам и насочвам енергията. Точно това видяхте днес — чиста аурална енергия.
— Бих искала да се науча и аз да правя това — каза Софи.
Фламел хвърли бърз поглед към нея.
— Внимавай какво си пожелаваш. Владеенето на каквато и да е сила си има цена. — Той спря насред тихата странична уличка и протегна ръката си напред. Софи и Джош го наобиколиха. Ръката на Фламел видимо трепереше. А когато Софи погледна лицето му, забеляза, че очите му са кървясали. — Когато използваш аурална енергия, изгаряш толкова калории, като че ли си бягал на маратон. Все едно изразходваш батерия. Съмнявам се, че щях да издържа още дълго срещу Дий.
— Дий по-силен ли е от теб?
Фламел се усмихна мрачно.
— Безкрайно. — Пъхна отново ръце в джобовете на коженото си яке и продължи нататък по улицата. Софи и Джош тръгнаха от двете му страни. В далечината мостът Голдън Гейт се появи над покривите. — Дий е прекарал последните пет века, развивайки силите си; в същото време аз криех моите и се концентрирах само върху това, как да поддържам Пернел и себе си живи. Дий винаги е бил могъщ и се ужасявам, като помисля на какво може да е способен сега. — В подножието на хълма той спря, огледа се, после рязко сви вляво и тръгна по Калифорния Стрийт. — По-късно ще имаме време за въпроси. В момента трябва да бързаме.
— Отдавна ли познаваш Дий? — продължи да упорства Джош, решен да получи някои отговори.
Никола Фламел се усмихна мрачно.
— Джон Дий беше зрял човек, когато го взех за свой чирак. По онова време все още взимах чираци и много от тях по-късно ме караха да се гордея. Планирах да обуча следващото поколение алхимици, учени, астрономи, астролози и математици: това щяха да са хората, които да създадат един нов свят. Дий беше може би най-добрият ученик, който някога съм имал. Затова предполагам, може да се каже, че го познавам от почти петстотин години — макар че през последните няколко десетилетия срещите ни бяха редки.
— Какво го превърна в твой враг? — попита Софи.
— Алчността, завистта… и Сборника, „Книгата на Авраам Мага“ — отвърна Фламел. — Той отдавна жадуваше да я притежава и ето че сега тя е у него.
— Не цялата — напомни му Джош.
— Прав си, не цялата — усмихна се Фламел. Продължи да крачи нататък, а близнаците все още го следваха от двете му страни. — Когато Дий беше мой чирак в Париж, той узна за Сборника. Един ден го хванах, докато се опитваше да го открадне, и тогава разбрах, че се е съюзил с Тъмните древни. Отказах да споделя с него тайните на Книгата и се скарахме жестоко. Онази нощ той за първи път прати убийци за Пери и мен. Бяха хора и ние лесно се справихме с тях. На следващата нощ убийците бяха определено нечовеци. Така че двамата с Пери взехме Книгата, събрахме оскъдното си имущество и избягахме от Париж. Оттогава той ни преследва.