Клъвна стъклото… и върху него се появи малка звездовидна дупчица.
— Тя не би трябвало да е способна на това — каза Джош, като се мъчеше да следи пътя.
Враната клъвна пак и се появи още една дупчица. Чу се тупване, последвано от второ и трето, и още три врани се приземиха върху покрива на колата. Металният покрив зазвънтя, когато птиците започнаха да го кълват.
— Мразя враните — въздъхна Скатах. Зарови из чантата си и извади нунчаку — дълги по тридесет сантиметра дървени пръчки, покрити с резба, които бяха свързани помежду си с десетсантиметрова верига. Тя потупа с пръчките по дланта си. — Жалко, че нямаме люк на покрива — рече Девата-воин. — Щях да изляза навън и да ги пообработя малко с това.
Фламел посочи към един лъч слънчева светлина, който влизаше през дупчица в покрива.
— Скоро може и да имаме. Освен това — добави той, — тези не са обикновени врани. Трите на покрива и тази на капака са зловрани, любимките на Мориган.
Огромната птица на капака клъвна отново предното стъкло и този път човката й успя да го пробие.
— Не съм сигурна какво мога да направя… — започна Скатах, но тогава Софи се наведе и натисна бутона за чистачките. Тежките чистачки се раздвижиха… и просто пометоха птицата сред облак от пера и пронизителен грак на изненада. Червенокосата Дева-воин се усмихна. — Е, и така става, разбира се.
Вече и останалите птици бяха застигнали джипа. Те покриха колата като голямо одеяло. Десетки, стотици се струпаха върху покрива, капака, вратите, вкопчвайки се във всяка възможна пролука. Ако някоя се изпуснеше, дузина други се сборичкваха за мястото й. Шумът в колата беше невероятен, докато хилядите птици кълвяха метала, стъклата, вратите. Измъкнаха гумените уплътнения на прозорците и разкъсаха на парчета резервната гума отзад. Върху капака имаше толкова много птици, че Джош не виждаше накъде кара. Отпусна крака си от газта и колата започна да забавя.
— Карай! — извика Фламел. — Ако спреш, наистина сме загубени.
— Но аз не виждам!
Фламел се наведе напред през седалките и протегна дясната си ръка. Софи забеляза малката кръгла татуировка от вътрешната страна на китката му. В кръга имаше кръст, който излизаше от очертанията му. Само за миг татуировката засия… а после алхимикът щракна с пръсти. Мъничко кълбо съскащ, пращящ пламък изникна от върховете на пръстите му.
— Затворете очи — нареди той. И веднага насочи топката към стъклото.
Дори през затворените си клепачи близнаците видяха ослепителната светлина, която озари вътрешността на колата.
— А сега карай — заповяда Никола Фламел.
Когато близнаците отвориха очи, повечето врани бяха изчезнали от капака, а малкото останали изглеждаха зашеметени и объркани.
— Това няма да ги задържи задълго — рече Скати. Вдигна поглед, когато една остра човка проби дупка в металния покрив. Тя замахна светкавично с нунчакуто. Беше хванала едната пръчка в ръката си, а другата, прикрепена към късата верига, се стрелна и уцели с размазваща сила забитата в покрива човка. Чу се стреснат грак и човката изчезна, леко огъната.
Софи понечи да погледне в страничното огледало. То се люшкаше отстрани, държейки се само на парченце метал и няколко жици. Видя още птици — хиляди, — които се приближаваха, за да заместят онези, които бяха пометени, и разбра, че няма да се измъкнат. Птиците бяха прекалено много.
— Слушайте — каза изведнъж Никола Фламел.
— Не чувам нищо — рече мрачно Джош.
Изведнъж Софи дочу звука. И усети как косъмчетата на ръцете й настръхват. Нисък и самотен, шумът беше все още едва доловим. Беше като бриз, в един миг звучеше тихо и нежно, а в следващия по-силно и едва ли не ядосано. В колата лъхна странен мирис.
— Каква е тази миризма? — попита Джош.
— Прилича на ароматни портокали — рече Софи, вдъхвайки дълбоко.
— Нарове — каза Фламел.
А после се появи вятърът.
Той се понесе с вой над залива, топъл и екзотичен, понесъл аромата на кардамон и розова вода, на лимон и на пелин, после се втурна по дължината на моста и помете птиците от подпорите и колите, завъртя ги във въздуха. Накрая вятърът достигна до джипа. Птиците бяха изчезнали, а купето се изпълни с мирис на пустиня, сух въздух и топъл пясък.
Софи натисна бутона и накълваното стъкло се спусна. Тя подаде глава навън, вдишвайки богатия на аромати въздух.
Огромното ято бе отнесено от вятъра високо в небето. Една птица се опита да се измъкне — голяма зловрана, както се стори на Софи, — но бързо беше уловена от струята на топлия вятър и върната обратно в ятото. Отдолу гъмжилото от птици приличаше на мръсен облак… а после облакът се разсея, птиците се пръснаха, оставяйки небето отново чисто и синьо.