Вътрешността на дървото беше куха. От мястото, където стояха сега, погледът стигаше на огромна височина, където се бяха събрали фини облачета. Едно стълбище се виеше по вътрешната страна на дънера и на всеки няколко стъпала имаше по една отворена врата, от която се лееше светлина. Десетки водопадчета бликаха от стените и изливаха от голяма височина водата си на пода, откъдето тя се стичаше в голямо кръгло езеро, заемащо по-голямата част от фоайето. Вътрешните стени бяха гладки и без украса, ако се изключат виещите и преплитащи се по повърхността им лози. Джош ги оприличи на вени.
Освен това дървото беше съвсем безлюдно.
Не се забелязваше движение, никакво човешко или нечовешко същество не се изкачваше по безчислените стъпала, никакви крилати създания не летяха във влажния въздух.
— Добре дошли в Игдразил20 — каза Никола Фламел, като се отдръпна и ги пропусна да влязат. — Добре дошли в Световното дърво.
Джош погледна телефона си. Дисплеят беше тъмен.
— А забеляза ли — попита той, — че тук няма електрически контакти?
— Не може да няма — каза решително Софи и започна да оглежда около леглото. — До леглата винаги има контакти…
Нямаше.
Близнаците стояха насред стаята на Джош и се оглеждаха. Неговата стая беше същата като тази на сестра му. Всичко вътре беше от светло дърво с цвят на мед — от идеално полирания под до гладките стени. На прозорците нямаше стъкла, а вратата представляваше тънък колкото лист правоъгълник от дърво, което на вид и на допир приличаше на дървесна кора. Единствената мебел в стаята бе леглото — нисък дървен нар, покрит с дебели кожи. Дебела кожа бе постлана на пода до него. Шарката по нея не напомняше на никое животно, което близнаците някога бяха виждали.
Освен това растеше дърво.
Високо, тънко и изящно, с червеникава кора, дървото се издигаше направо от дървения под. В долната част на ствола му нямаше клони, но близо до тавана клоните се разперваха подобно на навес, който скриваше тавана. Листата бяха наситенозелени от едната страна и пепелявобели от другата. От време на време някое от тях се отронваше и се спускаше спираловидно на пода. Той вече беше застлан с мек килим от листа.
— Къде ли сме? — без да усети, Софи изрече мисълта си на глас.
— В Калифорния — обади се тихо Джош, но гласът му издаваше, че не вярва съвсем на това, което казва.
— След всичко, което видяхме днес? — попита Софи. — Не мисля. Ние сме в дърво. Дърво, достатъчно голямо да побере целия Университет в Сан Франциско и толкова старо, че пред него Матусаиловото дърво е току-що засадена фиданка. И не се опитвай да ме убеждаваш, че е сграда, оформена като дърво. Всичко тук е изработено от естествени материали. — Тя си пое дъх и се огледа наоколо. — Мислиш ли, че то може да е още живо?
Джош поклати глава.
— Няма начин. Цялата вътрешност е издълбана. Може преди много време да е било живо; но сега е просто една коруба.
Софи се съмняваше.
— Джош, в тази стая няма нищо модерно и нищо изкуствено — нито пластмаса, нито метал, нито хартия; всичко изглежда дялано на ръка. Няма дори свещи или фенери.
— Трябваше ми известно време да разбера какви са онези купи с масло — рече Джош. Не каза на сестра си, че за малко щеше да отпие от течността, която бе сметнал за някакъв благоуханен плодов сок, преди да види плуващия в нея фитил.
— Моята стая е досущ като твоята — продължи Софи. Погледна отново телефона си. — Няма сигнал, а погледни — тя посочи дисплея, — вижда се как батерията се изтощава.
Джош доближи глава до тази на близначката си, така че русите им коси се смесиха. Взря се в правоъгълния дисплей. Индикаторът на батерията в десния ъгъл видимо намаляваше, черта след черта.
— Мислиш ли, че това е причината и моят айпод да няма захранване? — попита Джош, като го измъкна от задния си джоб. — Тази сутрин беше зареден докрай. И компютърът ми също не работи. — Той погледна часовника си, после вдигна ръка, за да може и сестра му да види. Дисплеят на масивния военен електронен часовник също беше угаснал.
Софи погледна своя часовник.
— Моят още работи — каза тя изненадано. — Защото се навива — добави, размишлявайки на глас.
— Значи нещо изсмуква електричеството — промърмори Джош. — Някаква енергия във въздуха, може би? — Никога не беше чувал за нещо, което може да извлича енергията от батерии.
20
В скандинавските митове — гигантско ясеново дърво, което свързва всичките девет свята (затова се нарича още Световното дърво). — Б.пр.