— Самото място го прави — рече Скатах, която в същия момент се появи на вратата. Беше се преоблякла и сега вместо черната си военна униформа и тениска носеше камуфлажни панталони в зелено и кафяво, високи военни ботуши и изрязана камуфлажна тениска, която разкриваше мускулестите й ръце. На бедрото й беше привързан къс меч, през рамо носеше лък, а над главата й се подаваше колчан със стрели. Софи забеляза, че върху дясното рамо на Скати е изрисувана спирала, която приличаше на келтска. Тя самата винаги бе искала да има татуировка, но знаеше, че майка й за нищо на света няма да позволи. — Вие вече се намирате извън вашия свят, в царство на сенките — допълни Девата-воин. — Царствата на сенките съществуват отчасти във вашия свят и отчасти в друго време и пространство. — Тя все още стоеше на прага.
— Няма ли да влезеш? — попита Софи.
— Трябва да ме поканите — каза Скати със странно срамежлива усмивка.
— Да те поканим ли? — Софи се обърна към своя брат близнак, повдигайки въпросително вежди.
— Трябва да ме поканите — повтори Скати, — иначе няма да мога да престъпя прага.
— Като при вампирите — досети се Джош, внезапно обзет от странно чувство. След днешния ден беше до голяма степен готов да повярва в съществуването на вампири, макар че определено не му се искаше да налети на такъв. Обърна се към сестра си. — Единственият начин вампир да влезе в къща е да бъде поканен. Тогава може да ти изпие кръвта… — Той се обърна и погледна Скати с ококорени очи. — Ти нали не си…
— Не ми харесва този термин — тросна се Скати.
— Заповядай, Скатах, влез — покани я Софи, преди брат й да продължи с възраженията.
Девата-воин прескочи леко прага и се озова в стаята.
— Иначе, да — каза тя, — аз съм това, което вие бихте нарекли вампир.
— О — прошепна Софи. Джош се опита да застане пред сестра си, за да я защити, но тя го изблъска от пътя. Макар че обичаше брат си, понякога той се държеше прекалено закрилнически.
— Не вярвайте на всичко, което сте чели за моята раса — каза Скатах, докато обикаляше из стаята и надничаше през прозорците към тучните градини. Една огромна жълто-бяла пеперуда изпърха покрай отвора. Беше с размера на чиния и би трябвало да е изчезнала от лицето на земята още през юрския период. — Хеката е създала и поддържа това място с невероятна по сила магия — продължи тя. — Но магията, както всичко друго, се подчинява на определени природни закони. Магията има нужда от енергия и я набавя откъдето намери, дори от малките батерийки в електрическите ви играчки. Ако не разполага с друг източник на енергия, тя ще изсмуче жизнената сила от магьосника, който я е сътворил. Ето защо всеки път, когато използва магия, магьосникът отслабва.
— Искаш да кажеш, че нито един електрически уред не работи в това царство на сенките? — зачуди се на глас Софи, а после добави бързо. — Но Хеката използва телефон. Видях как одеве го показа на Фламел. Неговата батерия защо не се изтощава?
— Хеката е невероятно могъща и е повече или по-малко неподатлива на ефектите на магията, която създава. Предполагам, че държи телефона у себе си, за да не се изтощава батерията му, или пък го държи в истинския свят у някой слуга. Мнозина от Древната раса имат човешки слуги.
— Като Фламел и Дий ли? — попита Софи.
— Никола не служи на никой Древен — изрече бавно Скатах. — Книгата е негов господар. Дий, от друга страна… всъщност никой не знае точно на кого или на какво служи. — Тя погледна през рамо и погледът й се задържа първо върху единия, а после върху другия. — Вероятно след около час ще откриете, че се чувствате капнали, че мускулите ви болят, а може би малко и главата. Това е защото магическото поле се зарежда от аурите ви. Но няма нужда да се безпокоите кой знае колко: специално вашите аури са изключително силни. Просто пийте много течности. — Скати се движеше от прозорец на прозорец и се надвесваше да огледа навън. — Знам, че са някъде там, но не мога да ги видя — каза тя изведнъж.
— Кой? — заинтересува се Софи.
— Торк Алта.
— Те наистина ли са превръщенци…? Тоест хора, които се превръщат в глигани? — попита Софи.
Осъзнаваше, че брат й не е проговорил, откакто Скатах влезе в стаята. Гледаше я с разширени от ужас очи и плътно стиснати устни. Софи познаваше добре това изражение: той беше уплашен. Предполагаше, че си мисли за всички онези вампирски романи, които беше чел, и филми, които беше гледал.
— Не, всъщност не — каза Скати. — Знам, че Никола ви е казал, че преди човеците да завладеят земята, този свят е принадлежал на други създания, други раси. Но дори и сред Древната раса, Торк клановете са се отличавали. Можели да се превръщат от животни в хора и обратно. — Скати приседна на ръба на ниското легло и изпъна краката си напред. — Когато се появили най-ранните човеци, Торк клановете ги научили как да обработват дърво и камък и да палят огън. Човеците им се кланяли като на богове — защо мислите, че толкова много от най-ранните богове имат животинска форма? Помислете за пещерните рисунки на създания, които не са нито хора, нито зверове, а нещо средно. Сигурно сте виждали статуите на египетските богове Собек, Бастет и Анубис — с човешки тела, но с животински глави. Помислете за танците, в които хората се правят на животни — те са просто спомени от времето, когато Торк клановете са живели редом с човеците.