Още в мига, когато Дий бе отмъкнал Пери и Сборника и се бяха появили близнаците, Фламел разбра, че едно от първите пророчества, които беше прочел в Книгата преди половин хилядолетие, е започнало да се сбъдва.
„Двамата, които са един, единият, който е всички.“
Сборникът беше пълен със загадъчни фрази и неразбираеми сентенции. Повечето от тях се отнасяха до унищожението на Дану Талис, родината на Древната раса, но имаше също така и редица пророчества, които засягаха завръщането на Тъмните древни и унищожението и поробването на човеците.
„Ще дойде време, когато Книгата ще бъде отнета…“
Е, това беше ясно само по себе си.
„… И човекът на кралицата ще се съюзи с Враната…“
Това трябваше да се отнася за доктор Джон Дий. Някога той беше личният магьосник на кралица Елизабет. А Враната очевидно беше Богинята-врана.
„Тогава Древната ще излезе от Сенките…“
Фламел знаеше, че Дий от векове работи за Тъмните древни и подготвя завръщането им. До него беше достигнала непотвърдена информация, че все повече Тъмни древни напускат своите царства и започват наново да опознават света на човеците.
„… И безсмъртният трябва да обучи смъртните. Двамата, които са един, трябва да станат единия, който е всички.“
Никола Фламел беше безсмъртният от пророчеството. Бе сигурен в това. Близнаците — двамата, които са един — трябва да бяха смъртните, които се нуждаеха от обучение. Но той нямаше представа какво означава последната фраза:
„Единият, който е всички.“
Обстоятелствата бяха поставили близнаците под негова опека и той бе решен да не позволи да им се случи нещо, особено сега, когато вярваше, че те са предопределени да изиграят решаваща роля във войната срещу Тъмните древни. Никола знаеше, че довеждането на Джош и Софи при Триликата богиня представляваше ужасен риск — особено в компанията на Скатах. Враждата на Девата-воин с богинята беше по-стара от повечето цивилизации. Хеката беше една от най-опасните Древни. Беше изключително могъща, а едно от многобройните й умения й позволяваше да пробужда магическите сили, заложени у всяко разумно създание. Но подобно на много други Древни, метаболизмът й беше обвързан със слънчевия или лунния цикъл. Тя старееше през деня и буквално умираше, щом слънцето залезе, но с изгрева се прераждаше като млада жена. Тази особеност замъгляваше и изопачаваше мисленето й, а понякога, както бе станало преди малко, старата Хеката забравяше обещанията, които беше дало нейното по-младо аз. Фламел се надяваше, че на сутринта ще успее да обсъди трезво нещата с младата Хеката и да я убеди да пробуди необикновения потенциал на близнаците.
Алхимикът знаеше, че у всеки са заложени магически способности. Веднъж пробудени, те имаха склонност да се развиват сами. Понякога, много рядко, децата внезапно демонстрираха необикновени сили — най-често телепатия или телекинеза, или комбинация от двете. Някои деца осъзнаваха какво става и съумяваха да обуздаят растящите си сили, докато други така и не ги проумяваха напълно. Без обучение те не можеха да се контролират и магическата енергия се лееше на талази от тях, местейки мебелите наоколо, събаряйки хората на земята, дълбаейки символи по стени и тавани. Хората често смятаха това за лудории на полтъргайст. Фламел знаеше, че ако Хеката пробуди латентните магически сили на близнаците, той ще може да използва усвоеното през шестстотинте години на проучвания, за да увеличи уменията им. Не само щеше да ги научи да се защитават, но и щеше да ги подготви за всичко, което ги очаква в бъдеще.
Все още клекнал край езерото, той се взираше в зеленикавата вода. Червени и бели шарани плуваха току под повърхността, докато от дълбините човекоподобни лица се взираха нагоре с опулени и празни очи, а устите им бяха пълни с остри като игли зъби. Фламел реши да не топва пръсти във водата.
Във всички древни книги по магия обикновено се споменаваше, че има четири магически стихии: Въздух, Вода, Земя и Огън. Но вековете на проучвания бяха разкрили на Никола, че основните магически природни сили всъщност са пет. Петата стихия беше магията на Времето, най-великата от всички магии. Древните можеха да контролират всички други стихии, но тайната на петата се съдържаше само в Сборника и беше една от многото причини Дий и неговите Тъмни древни да го търсят. С него те щяха да са способни да управляват самото време.
Заедно с Пернел, Никола Фламел беше прекарал голяма част от дългия си живот в изучаване на тези сили. Докато Пери се обучаваше в други видове магия, той се бе съсредоточил върху формулите и теоремите от Сборника. Те съставяха основата на алхимическото учение, което беше вид наука. Използвайки рецептите, той се бе научил как да превръща прости метали в злато и въглени — в диаманти, но това изискваше много малко магия. Вярно, че рецептата бе невероятно сложна и изискваше месеци на подготовка, но самият процес беше абсурдно лесен. Така Никола изведнъж се оказа по-богат, отколкото се виждаше в най-необузданите си мечти. Следвайки съвета на Пери, той беше основал болници, създал сиропиталища и подпомогнал училища в родния си Париж. Това бяха добри времена… не, нещо повече — бяха чудесни времена. Животът тогава бе много по-прост. Те не знаеха за Древната раса и изобщо не подозираха съществуването дори на частица от тъмното знание, криещо се в Сборника.