В последните години Никола понякога се будеше в най-тихия час на нощта с една-единствена мисъл, която се въртеше упорито в главата му: ако тогава знаеше това, което знае сега за Сборника, дали щеше да продължи проучванията си върху философския камък? Тези проучвания го бяха отвели до среща с Древната раса — и по-специално с Тъмните древни — и бяха намесили в живота му доктор Джон Дий. Бяха принудили него и Пери да инсценират собствената си смърт, да избягат от Париж и да прекарат следващото половин хилядолетие в криене. Но изучаването на Сборника също така ги бе направило безсмъртни. През тези нощи той си отговаряше с да: дори да знаеше всичко, което знае сега, пак щеше да продължи с проучванията си и да се превърне в алхимика.
Но имаше редки случаи, като днес, когато отговорът беше не. Сега имаше опасност да изгуби Пернел, а може би и живота на невинните близнаци и не чак толкова невинната Скатах — макар че нямаше да е никак лесно тя да бъде убита — и освен това съществуваше възможност да е обрекъл света на гибел.
Никола усети как изтръпва при тази мисъл. Книгата на Авраам беше пълна с истории, които отначало бе сметнал за приказки, легенди и митове. Изследванията му през вековете обаче установиха, че всички те са истина, че всички приказки се основават на реални факти и че онова, което е смятал за легенди и митове, са просто разкази за действителни същества и събития.
Древната раса съществуваше.
Те бяха създания, които понякога приличаха на хора, но притежаваха силата на богове. Бяха властвали десетки хиляди години, преди човечеството да се появи на земята. Първите примитивни човеци почитали Древната раса като богове и демони, и през поколенията сътворили митологии и религиозни системи, организирани около един Древен или група Древни. Боговете и богините на Гърция и Египет, на Шумер и на народите от Долината на Инд, на толтеките и келтите съществуваха в действителност. Те обаче не бяха различни богове: бяха едни и същи Древни, наричани с различни имена.
Древната раса се делеше на две групи: такива, които си сътрудничеха с човеците, и такива, които ги смятаха за роби или в някои случаи храна. Древните воюваха един срещу друг в битки, продължаващи цели векове. Понякога и човеци се биеха за едната страна и подвизите им се помнеха във велики легенди като тези за Гилгамеш26, Кухулин27, Иполит28, Беоулф29 и Иля Муромец30.
Накрая, когато стана ясно, че тези войни могат да унищожат планетата, загадъчният Авраам, използвайки набор от мощни магии, принуди всички от Древната раса — дори онези, които подкрепяха човеците, — да се оттеглят от света. Повечето подобно на Хеката се оттеглиха с готовност, настаниха се в създадени от тях самите царства на сенките и оттогава имаха съвсем малък или никакъв контакт с човеците. Други, като Мориган, макар и сериозно омаломощени, продължиха да излизат в човешкия свят и се мъчеха да възстановят стария порядък. Трети, като Скатах, живееха анонимно сред хората. Фламел беше разбрал, че Сборника, който съдържаше магиите, прогонили Древната раса от земята в техните царства, съдържа също така и магии, които биха им позволили да се върнат.
А ако Тъмните древни се върнеха, цивилизацията на двайсет и първи век щеше да бъде заличена за часове от войните на богоподобните създания. Това се беше случвало и преди; в митологията и историята подобно събитие бе известно като Потопа.
А сега Книгата беше у Дий. Той се нуждаеше единствено от двете страници, които Фламел усещаше до тялото си. И Никола Фламел знаеше, че Дий и Мориган няма да се спрат пред нищо, за да ги отнемат от него.
Фламел увеси глава. Искаше му се да знае какво да прави. Искаше му се Пернел да е с него; тя със сигурност щеше да има план.