Едно мехурче се пукна на повърхността на езерото. „Дамата ме помоли да ти предам…“ Още едно мехурче изскочи и се пръсна, „… че не е пострадала“.
Фламел се дръпна назад. Струйки мъгла се издигаха от повърхността на водата, малки мехурчета изплуваха и се пускаха. От мъглата започна да се оформя фигура — възрастен мъж в униформа на пазач. Тя се зарея над езерото, като променяше контурите си. Късното следобедно слънце се пречупваше през водните капчици, превръщайки всяка от тях в блестяща дъга от светлина.
— Ти призрак ли си? — попита Никола.
— Точно така, сър. Или по-точно бях, преди госпожа Фламел да ме освободи.
— Познаваш ли ме? — попита Никола Фламел. За миг се зачуди дали това не е някой номер на Дий, но после отхвърли тази мисъл: магьосникът беше могъщ, но нямаше как да преодолее защитите на Хеката.
Мъглата се сгъсти.
— Да, сър, мисля, че ви познавам — вие сте Никола Фламел, Алхимика. Госпожа Фламел ме помоли да ви потърся. Предполагаше, че ще ви намеря точно тук, в това царство на сенките. Дочула Дий да споменава, че сте тук.
— Значи тя не е пострадала? — попита развълнувано Фламел.
— Не е. Дребният мъж, когото наричат Джон Дий, се страхува от нея, макар че другата жена не се страхува.
— Каква жена?
— Висока жена с наметало от черни пера.
— Мориган — произнесе мрачно името й Фламел.
— Да, а ето и съобщението… — Една риба изскочи от езерото и фигурата се пръсна на хиляди водни капчици, които увиснаха неподвижно във въздуха — всяка от тях беше миниатюрна частица от пъзела, съставящ призрака. — Госпожа Фламел казва, че трябва да се махнете оттук… и то веднага. Богинята-врана събира силите си, за да нахлуе в това царство.
— Няма да успее. Тя е от Следващото поколение; не притежава нужната сила.
Рибата подскочи отново, разпилявайки водните капчици, и гласът на призрака заглъхна, отслабвайки с всяко спукано мехурче.
— Госпожа Фламел нареди да ви предам, че Богинята-врана смята да събуди Бастет.
Глава 19
Скатах спря до вратата на стаята на Софи и изгледа близнаците с тревистозелените си очи.
— Починете си — каза тя, повтаряйки съвета на Фламел, и добави: — Не излизайте от стаите. Може да чуете странни звуци отвън — не им обръщайте внимание. Вие сте в пълна безопасност, докато сте между тези стени.
— Какви звуци? — попита Джош. Въображението му се бе развихрило и той започна да съжалява за всички часове, които бе прекарал в игра на „Дуум“ или „Куейк“ и които го караха да се плаши от глупости.
Скатах се замисли за миг.
— Писъци, може би. Животински вой. А и смях. — Тя се усмихна. — Повярвайте ми, не бихте искали да разберете, чий е този смях. — После добави без следа от ирония: — Сладки сънища.
Джош Нюман изчака Скатах да се скрие зад ъгъла на коридора и се обърна към сестра си.
— Трябва да се махнем оттук.
Софи прехапа долната си устна толкова силно, че двата й предни зъба оставиха следи в нея, а после кимна.
— И аз си мислех същото.
— Мисля, че ни грози сериозна опасност — рече напрегнато Джош.
Софи отново кимна. Този следобед събитията се бяха развили толкова бързо, че тя не беше имала време да си поеме дъх. В един момент си работеше в кафенето, а в следващия двамата с брат й вече бягаха през Сан Франциско, заедно с мъж, който твърдеше, че е шестстотингодишен алхимик, и момиче, което изглеждаше не по-голямо от нея, но Фламел се кълнеше, че било жена-воин на две хиляди и петстотин години. И вампир. — Все се оглеждам за скрити камери — промърмори тя, озъртайки се.
— Камери ли? — Джош се сепна, но моментално схвана мисълта на близначката си. — Искаш да кажеш като в предаването „Скрита камера“? — Почувства се неловко и усети, че се изчервява: ами ако беше успял да се представи като идиот пред цялата нация? Никога повече нямаше да може да си покаже лицето в училище. Заозърта се нагоре към ъглите на стаята, търсейки камерите. Те обикновено бяха скрити зад огледала. В стаята нямаше такива, но Джош знаеше, че това не означава нищо; сега имаше камери, които бяха толкова малки, че можеха да бъдат скрити навсякъде. Една внезапна мисъл го порази. — Ами птиците?
Софи кимна още веднъж.
— И аз все се връщам към птиците. Всичко друго би могло да е специални ефекти: Торк Алта може да са дресирани животни и хора в специални костюми; това, което се случи в доджото на Скатах, може да е инсценирано, а плъховете да са били дресирани. Но не и птиците: бяха твърде много и съсипаха колата наистина. — Именно птиците окончателно я бяха убедили, че двамата с Джош се намират в реална опасност… защото ако те бяха истински, значи всичко останало също бе истинско.