Глава 20
Дори за Бел Еър — района от Лос Анджелис, известен със своите екстравагантни имения — къщата беше невероятна. Обширна, построена изцяло от бял травертин31, до нея можеше да се стигне само по частен път. Тя се намираше в имение от шейсет акра, оградено от триметрова стена, по чиято горна част течеше електричество. Доктор Джон Дий трябваше да чака десет минути пред затворената порта, докато един въоръжен пазач проверяваше самоличността му, а друг претърсваше всеки сантиметър от колата, дори я огледа отдолу с малка камера. Дий се радваше, че е избрал да дойде с кола под наем и наемен шофьор; не беше сигурен как ще се отнесат пазачите с един кален голем.
Дий бе долетял от Сан Франциско късно следобед с личния си самолет. Лимузината, наета от неговата компания, го взе от летище „Бърбанк“ — което, сега бе преименувано на „Боб Хоуп“ — и го прекара по булевард „Сънсет“, през едно от най-ужасяващите улични движения, които бе виждал, след като напусна Викторианския Лондон.
За първи път в извънредно дългия си живот Дий усещаше, че събитията се изплъзват от контрола му. Развиваха се твърде бързо, а според неговия опит именно в такива случаи се стигаше до катастрофи. Беше подложен на натиск от хора — е, всъщност не точно хора, а по-скоро същества, — които искаха бързи резултати. Те го бяха накарали да се изправи днес срещу Фламел, макар че им бе казал, че се нуждае от още няколко дни за подготовка. И се оказа прав. Ако разполагаше с още двайсет и четири часа за планиране и наблюдение, щеше да може да залови както Пернел, така и самия Никола, заедно с целия Сборник. Дий беше предупредил работодателите си, че Никола Фламел може да създаде доста проблеми, но те не го послушаха. Дий познаваше Фламел по-добре от всеки друг. През вековете на няколко пъти беше близо до залавянето му — много близо, — но във всеки от тези случаи Фламел и Пернел съумяваха да се изплъзнат.
Докато пазачите извършваха огледа си, той се отпусна в климатизирания автомобил и си припомни първия път, когато бе срещнал прочутия алхимик Никола Фламел.
Джон Дий беше роден през 1527 година. По време на царуването на Елизабет I той бе служил на кралицата по много начини: като съветник и преводач, като математик и астроном, и даже като личен астролог. На него бе оставено да избере датата на коронацията й и той бе решил тя да се състои по пладне на 15 януари 1559-а. Беше обещал на младата принцеса, че царуването й ще е дълго. То продължи четирийсет и пет години.
Доктор Джон Дий беше и шпионин на кралицата.
Той шпионираше за английската кралица из цяла Европа и беше нейният най-доверен и способен агент на континента. Като прочут учен, магьосник и алхимик, го посрещаха радушно в кралските дворове и в палатите на благородниците. Дий се преструваше, че знае само английски, латински и гръцки, макар всъщност да говореше добре дузина езици и разбираше поне още толкова, дори арабски и малко китайски. Отрано бе научил, че хората често са непредпазливи, когато не знаят, че той разбира всяка тяхна дума, и се възползваше от това в пълна степен. Подписваше поверителните си шифровани доклади с цифрите 007. Сметна за страхотна ирония факта, че стотици години по-късно, когато Ян Флеминг създаде Джеймс Бонд, му сложи същото кодово име.
Джон Дий бе един от най-могъщите магьосници на своето време. Беше изучавал некромантия и чародейство, астрология и математика, врачуване и гадаене на кристал. При пътуванията си из Европа бе срещнал всички велики магьосници и чародеи на онази епоха… включително и легендарния Никола Фламел — човека, известен като Алхимика.
Дий откри, че Никола Фламел — който уж бе умрял през 1418 година — е още жив съвсем случайно. Тази среща щеше да предопредели целта на остатъка от живота му и да повлияе на световната история по толкова много начини.
Никола и Пернел се бяха върнали в Париж през първото десетилетие на шестнайсети век и работеха като лекари, грижеха се за бедните и болните в същите онези болници, които Фламел бе основал преди повече от сто години. Живееха и работеха буквално в сянката на великата катедрала „Нотр Дам“. Дий се намираше в Париж с тайна мисия, възложена от кралицата, но веднага щом видя слабия, тъмнокос мъж и неговата зеленоока жена да работят заедно в просторните отделения на болницата, ги разпозна. Дий бе един от малкото хора на света, които притежаваха копие от шедьовъра на Фламел „Кратко изложение по философия“, включващо гравюра на прочутия алхимик след титулната страница. Когато Дий се представи на лекаря и жена му и ги назова с истинските им имена, никой от тях не отрече. Разбира се, те също бяха слушали доста за известния доктор Джон Дий. Макар че Пернел имаше някои резерви, Никола се зарадва на възможността да вземе английския магьосник за свой чирак. Дий незабавно напусна Англия и прекара следващите четири години, обучавайки се при Никола и Пернел в Париж.