Дребният сив мъж стоеше в средата на стаята. Деликатно изтупваше прахта от ръкава на сакото си, докато двама от неговите големи тършуваха в мазето. Третият голем, който бе пострадал от излагането си на слънчева светлина, стоеше сковано, опирайки се непохватно на един разбит библиотечен шкаф. Люспи сива, подобна на кал, кожа се ронеха от това, което преди бяха ръцете му.
Когато Пери, последвана от Софи, влетя в книжарницата, сивокосият се обърна. Поклони се леко и изящно.
— А, госпожа Пернел. Чудех се къде сте.
— Къде е Никола? — попита настоятелно Пери. Произнесе името по френски.
Софи видя как заряд статично електричество пробяга по косата на жената на пропукващи синьо-бели искри.
— Долу, предполагам. Моите създания го търсят.
Стиснала здраво метлата с две ръце, Софи се шмугна покрай Пери и крадешком се промъкна до другия край на стаята. Къде беше Джош? Тя нямаше представа какво се случва и не я интересуваше. Просто трябваше да открие брат си.
— Изглеждаш красива, както винаги — каза сивият мъж, впил очи в Пери. — Не си се състарила и с един ден. — Той се поклони отново — старомоден, изискан жест, който мъжът изпълни обиграно. — За мен винаги е удоволствие да те видя.
— Де да можех да кажа същото, Дий. — Пери влезе навътре в стаята, а очите й се стрелкаха насам-натам. — Разпознах гадната ти воня.
Дий затвори очи и вдъхна дълбоко.
— На мен миризмата на сяра общо взето ми харесва. Толкова е… — Той замълча за кратко. — Толкова е драматична. — После сивите му очи се разтвориха рязко и усмивката му угасна. — Дойдохме за Книгата, Пернел. И не ми казвай, че сте я унищожили — допълни той. — Дълготрайното ви забележително добро здраве е сигурно доказателство, че тя съществува.
„Коя книга?“ — зачуди се Софи, оглеждайки се из стаята; книжарницата беше пълна с книги.
— Ние сме пазители на Книгата — каза Пери и нещо в гласа й накара Софи да се обърне и да погледне към нея. Момичето зяпна от ужас. Сребриста мъгла обгръщаше Пери Флеминг — издигаше се от кожата й на ефирни струйки. Бледа и прозрачна на места, тя се сгъстяваше около дланите й, обгръщайки ги като метални ръкавици. — Никога няма да я получите — отсече Пери.
— Ще я получим — рече Дий. — През изминалите години събрахме всички други съкровища. Остава само Книгата. А сега си облекчи положението и ми кажи къде е…
— Никога!
— Знаех си, че ще ми отговориш така — рече Дий, а после огромният голем се хвърли срещу Пери. — Хората са толкова предсказуеми.
Ник Флеминг и Джош тъкмо отваряха вратата на ателието за химическо чистене, когато видяха Пери и Софи да се втурват през улицата и да влизат в книжарницата.
— Отвори тази врата — изрече припряно Ник, докато търсеше нещо под тениската си. От една платнена квадратна торбичка, висяща на врата му, той извади нещо, което приличаше на малка книжка, обкована в метал с цвят на мед.
Джош издърпа резетата, отвори вратата и Ник се втурна навън, като тичешком бързо прелистваше страниците с неравни ръбове, търсейки нещо. Джош зърна изящни писмена и геометрични фигури върху дебелите жълти листове, докато следваше Ник обратно към книжарницата.
Двамата пристигнаха точно навреме, за да видят как големът успява да се добере до Пери.
И експлодира.
Ситен, сух прах изпълни въздуха и тежкото черно палто се свлече на пода. За момент там се изви миниатюрна вихрушка, завъртя прахта, а после утихна.
Но влизането на Ник и Джош отклони вниманието на Пери. Тя се обърна към тях и в този миг Дий закри очи с лявата си ръка и хвърли на пода мъничко кристално топче.
Сякаш слънцето избухна в стаята.
Светлината беше неописуемо ярка. Ослепителна и пронизваща, тя обля стаята с мъртвешкото си сияние. Заедно със светлината се появи и миризма — смрадта на опърлена коса и загоряло ядене, на тлеещи листа и обжарен метал, примесена с парливи нафтови изпарения.
Джош зърна сестра си точно когато Дий хвърли кристала. Самият той беше отчасти прикрит от Ник и Пери, които бяха повалени на пода от светлината. Пред очите на Джош се заредиха черно-бели образи, когато светлината обгори пръчиците и колбичките на ретината му. Той видя как Ник изпусна обкованата с метал книжка на пода… видя две облечени в черно фигури да хващат Пери и смътно чу писъците й… видя как Дий сграбчи книгата победоносно, докато Ник я търсеше опипом по пода.
— Ти губиш, Никола — изсъска Дий, — както си губил винаги. Сега аз взимам тези две най-ценни за теб неща: твоята възлюбена Пернел и книгата.