Джош и Софи се спогледаха. И двамата бяха осъзнали фразата „Ако искате да оцелеете…“
— Истинското ми име е Никола Фламел. Роден съм във Франция през 1330 година. Истинското име на Пери е Пернел: тя е десет години по-възрастна от мен. Но никога не споменавайте пред нея, че съм ви го казал — добави той припряно.
Джош усещаше как стомахът му се обърна. Искаше му се да каже: „Не може да бъде!“, да се изсмее или да се почувства раздразнен, задето Ник му разправя такава глупава история. Но беше натъртен и го болеше, защото бе запратен през стаята с огромна сила от… от какво? Спомни си голема, който бе посегнал към Пери — Пернел, — и как се бе разпаднал на прах от докосването й.
— Какви… какви сте вие? — Софи зададе въпроса, който се канеше да произнесе близнакът й. — Какви сте вие с Пернел?
Ник се усмихна, но лицето му бе студено и невесело, и за миг заприлича на Дий.
— Ние сме легенда — каза той простичко. — Някога, преди много време, бяхме обикновени хора, но после аз купих една книга — „Книгата на Авраам Мага“, която обикновено наричат Сборника. От този момент нататък нещата се промениха. Пернел се промени. Аз се промених. Станах алхимик.
Превърнах се в най-могъщия алхимик на своето време, търсен от крале, принцове, императори и дори от самия папа. Открих тайната на философския камък, скрита между страниците на тази книга по древна магия: научих се да превръщам обикновения метал в злато, а простите камъни — в скъпоценни. Но което е още по-важно, открих рецептата за отвара от билки и заклинания, които държат болестите и смъртта надалеч. Пернел и аз станахме безсмъртни. — Той вдигна откъснатите страници в ръка. — Това е всичко, което остана от Сборника. Дий и подобните нему от векове търсят „Книгата на Мага“. И сега тя е в ръцете им. А също и Пернел — добави горчиво той.
— Но ти каза, че Книгата е безполезна без тези страници — напомни му бързо Джош.
— Вярно е. В Книгата има достатъчно неща, за да държат Дий зает с векове, но тези страници са жизненоважни — съгласи се Ник. — Дий ще се върне за тях.
— Обаче има и нещо друго, нали? — попита бързо Софи. Знаеше, че той премълчава нещо; възрастните винаги правеха така. На техните родители им бе отнело месеци, за да се престрашат да кажат на Джош и на нея, че ще прекарат лятото в Сан Франциско.
Ник й хвърли остър поглед, който й напомни за погледа на Дий: в него имаше нещо студено и нечовешко.
— Да, има и още нещо — добави той с неохота. — Без Книгата ние с Пернел ще стареем. Отварата за безсмъртие трябва да се приготвя всеки месец. В рамките на един лунен цикъл ние ще повехнем и ще умрем. А ако умрем, то злото, срещу което сме се борили толкова дълго, ще победи. Древната раса ще завладее отново този свят.
— Древната раса ли? — попита Джош, а гласът му прозвуча изтънял и хриплив. Той преглътна с усилие, усещайки как сърцето блъска в гърдите му. Обикновеният четвъртъчен следобед се бе превърнал в нещо странно и ужасно. Той играеше компютърни игри и понякога четеше фентъзи романи, а в тях древен винаги означаваше стар и опасен. — В смисъл на стара?
— Много стара — потвърди Фламел.
— Искаш да кажеш, че има и други като Дий и като теб? — каза Джош, а после трепна от болка, тъй като Софи го срита в пищяла.
Фламел се обърна към него и сега безцветните му очи бяха потъмнели от гняв.
— Да, има други като Дий, а също и такива като мен, но ние с Дий не си приличаме. Никога не сме си приличали — добави горчиво Фламел. — Избрахме да следваме различни пътища и неговият го поведе по някои много мрачни разклонения. Той също е безсмъртен, макар да не съм сигурен как поддържа младостта си. Но и двамата сме хора. — Ник се беше обърнал към касата, която лежеше разбита на пода, и докато говореше, събираше парите с ръце. Щом се обърна да погледне към близнаците, те се стреснаха от мрачното му изражение. — Онези, на които служи Дий, не са от човешката раса и никога не са били. — Той натъпка парите в джобовете си и вдигна от пода едно протрито кожено яке. — Трябва да се махаме оттук.
— Къде ще отидеш? Какво ще правиш? — попита Софи.
— Ами ние? — довърши Джош мисълта вместо нея, както и тя често довършваше неговите.
— Първо — трябва да ви отведа на някое безопасно място, преди Дий да е усетил, че страниците липсват. После — ще тръгна да търся Пернел.
Близнаците се спогледаха.
— Защо трябва да ни водиш на безопасно място? — попита Софи.
— Ние не знаем нищо — каза Джош.
— След като Дий разбере, че Книгата не е цяла, ще се върне за липсващите страници. И ви гарантирам, че няма да остави свидетели.