Най-сетне, след като се натоварват с още няколко по-дребни пакетчета, годениците се отбиват в сладкарница, избират си пасти с крем и започват да ги ядат с всичкото онова неудобство, което има за последица най-лошата изненада, когато между двете тънки корици на глупавия сладкиш кремът се изплезва като език и пада, да речем, върху венчалната рокля на нещастната годеница, а годеницата изпищява от ужас и скача почти обезумяла от стола си. Ала слава богу, че роклята е завита добре в хартия, та злополучният крем не й нанася никакви поражения. Тоя именно крем бива остърган веднага от Буби с един нож и после плеснат съвсем презрнтелно на пода, отдето пък едно болнаво коте го облизва в същия миг и заличава всяка следа от произшествието.
„Поздравленията се приемат в черквата. За телеграми: Омайников — ул. «Майски букет», 6“.
Тъй пише във вестника два-три дена преди сватбата, което ще рече: всички вие близки, приятели и познати, дето сте си наточили зъбите да ядете и да пиете на чужд гръб, ще отидете най-напред в черквата, пък там ще видим кой от вас ще получи шепнешком покана да посети къщата на младоженците. Който е стеснителен, може дори и в черквата да не отива, а само с една телеграма да по-желае „честити венци“, колкото да не излезе простак или завистлив човек.
Ала все пак в навечерието на самата сватба Беба и Буби вземат молив и бяла хартия и за стотен път правят сметка на хората, които трябва да бъдат поканени без друго на сватбарска трапеза след венчавката. В първоначалния план, разбира се, влизат само десетина души, образуващи, тъй да се каже, елита на двата рода, но после към всеки едного от тия десетина души израства като коварна и натрапчива сянка по още един, та стават всичко двайсет, а след тия двайсет се явяват още двайсет, та стават четиресет, а като прибавиш към тях и забравените, ето ти ги, че станали над шейсет души — все едри, здрави люде, с широки гърла и с бездънни стомаси, за които и цяло стадо прасета няма да стигне, нито пък столове, чашки, чинии и вилици ще има. Тю, дявол да го вземе, ядосват се младите и си блъскат главите над неразрешимата задача. Ако поканиш тоя, не можеш да не поканиш и оня, ако пък поканиш и него, де ще оставиш брата му и снаха му?
— Я вижте какво — намесва се тогава бащата на Беба, — оставете тая работа на леля ви Ружица. Тя знае кого да покани, кого да залъже и да подхлъзне на динена кора. Хем така ще го каже, че дори и в гроба някого да тикне, пак приятно ще му бъде. Втора такава отракана жена като нея няма!
И наистина леля Ружица, която е по-стара сестра на запасното полковниче и е дребничка също като него, а пък умее да приказва тъй бързо и тъй сладко, че слушателят просто чувствува как някой го гъделичка с меко перце по ушите — тая именно леля Ружица бива определена да играе деликатната роля на английски дипломат, който може да те хвърли от сто метра височина, но преди това ще ти подложи цяла дузина пухени матраци, та като паднеш на земята, макар и за цял живот сакат да останеш, пак да няма никаква кръв по тебе. Впрочем, за безподобната леля Ружица и за нейното словесно изкуство ние ще говорим по-подробно след венчавката, а сега нека влезем в черквата и да присъствуваме на отдавна чаканата брачна церемония, въпреки неудобството, че никой не ни е канил на сватба.
Голям род, голямо нещо, брей! Черквата е пълна с народ. В средата, на няколко метра пред олтара, е постлано малко килимче, а върху килимчето са стъпили Беба и Буби, доволни и предоволни, че най-много след половин час и двамата ще бъдат вече законни съпрузи. Пред младоженците стоят трима свещеници, един от които чете евангелието, а другите двама мъркат нещо под носа си и от време на време пропяват като породисти петли едно безкрайно „ами-и-и-н!“, за да придадат по-голяма тържественост на венчавката. Съвсем близко зад брачната двойка пък са се изправили кумът и кумата, напомнящи бездушни манекени от някакъв магазин за евтини готови дрехи, тъй като кумата е облечена във вишнева копринена рокля с лъскави металически копчета и с безброй панделки и връзчици, а кумът — в жакет и нови лачени обувки. Тук ние ще отворим скоба и ще съобщим на читателя нарочно пазената досега от него тайна, че кумовете не са никои други, освен известния вече по име началник във финансовото министерство Власаки Топлийски и неговата съпруга Мара, която се пада леля по майчина линия на нашия герой. Редица далечни съображения са наложили да бъдат избрани за кумове тъкмо тия двама хора, още повече, че те и без това трябва да получат по-особени дарове, защото Власаки Топлийски се явява като ангел хранител в чиновническата кариера на Буби, та по тоя начин, както гласи поговорката, младоженците улучват с един куршум два заека.