Докато нашите герои стоят смирено върху шареното черковно килимче и приемат с благоговение светото тайнство на бракосъчетанието, публиката наоколо шуми и се вълнува, обхваната от някакво полурадостно, полуиронично настроение. Другарките на Беба са се събрали на едно място и следят със завистлив поглед всеки жест на булката и на младоженеца, като се просълзяват уж от умиление и подсмърчат усмихнати, а в себе си чувствуват, че истинската причина за техните сълзи е страхът им да не би само те да останат неомъжени и да доживеят позорната участ на стари моми. По-нататък други от присъствуващите се подигат на пръсти и искат да съзерцават непрекъснато младоженците, които наистина заслужават това любопитство и внимание.
Застанали един до друг, с тенекени корони на главите като цар и царица от някакъв действителен карнавал, невестата и нейният избраник държат в ръцете си по една голяма запалена свещ с копринена панделка. О, Беба, Беба — ти, която сега си цяла в бяло и с тоя грамаден букет от бели карамфили, изглеждаш по-хубава дори от феите в приказките, може ли да допуснеш, че само след три години, ти, същата, ще тежиш осемдесет килограма, ще ходиш из къщи с разчорлена коса и със смъкнати чорапи, полу облечена в някакъв дрипав бархетен пеньоар, че ти, същата, ще дебнеш като пепелянка човека, който стои в тоя миг до теб? И ти, Буби, които имаш само една нова вратовръзка и едно бяло восъчно цвете на ревера си, ала все пак приличаш на франт в стария си чер костюм, вярваш ли, че твърде скоро ще настъпи времето, когато ще тръгнеш с кърпени панталони и с оръфани ръкави, че ти ще забравиш бленуваното семейно огнище, ще удряш с юмруци по масата и ще чупиш чинии, защото си намерил в супата някой косъм или някоя умряла муха?
Ала Беба и Буби са заслепени от блясъка на венчалния обред и не съзнават какво ги чака. Свещениците им дават знак и те започват да обикалят около килимчето. Подире им тръгват кумовете, които придържат короните на главите им, но ето, короната на младоженеца е толкова малка, че стои изкривена на върха на темето му и ако кумът не я натиска с всичка сила, тя навярно би се търкулила на земята и би развалила целия ефект на брачното шествие. В тая незабравима минута именно, когато младоженците се въртят в кръг сред ободрителния смях на присъствуващата публика, някъде изневиделица изскача като мишка една дребна женица с голям сребърен поднос в ръцете и започва да хвърля щедро на вси страни карамели и кисели бонбончета, върху които се спущат веднага като пилета цял рояк роднински деца, дошли на сватбата само заради тая евтина плячка. Дълбоко убедени в чудотворната сила на бонбоните, хвърляни в черквата по време на венчавката и носещи, според вярването, сигурен брак на тоя, който хапне от тях, другарките на Беба вземат също по едно бонбонче, само че не тъй смело, както децата. Те настъпват бонбончето с крак, оглеждат се предпазливо наоколо и като разберат, че никой ги не гледа, изпущат си все пак кърпичката, а после се навеждат и дигат заедно с нея и разковничето за женитба, което скриват бързо в чантата си.
Когато всички бонбони бъдат хвърлени и венчалната церемония стигне до своя неизбежен край, булката и младоженецът се дръпват малко настрана и започват да приемат поздравленията. До тях се нареждат кумовете и родителите им, та човек трябва да мине през осем чифта ръце и да произнесе усмихнат осем пъти все едни и същи пожелания, за да засвидетелствува не само доброто си възпитание, но дори и необходимото за случая търпение. Един по един се точат в безкрайна върволица роднини, близки и познати и всеки се смята задължен да каже по нещо умно и духовито, на което нашите герои отвръщат с ликуваща усмивка. Минават и отминават край централните фигури на тоя сватбен парад офицери, съдии, търговци, натруфени дами с модни шапки и с приятни обноски, приятели и колеги на Буби, разплаканите другарки на Беба, после се зареждат тихи и скромни хорица от простолюдието, които се ръкуват някак дървено, като хващат меката нежна ръка на булката с едрите си мазолести лапи, и най-накрая идват представителите на някакво неопределено съсловие — един дебел предприемач със сандали и с железен бастун, една стара ококорена махленка с черна забрадка и един куц оръжеен майстор, който е забол в алената си вратовръзка карфица с озъбено черепче, за да манифестира открито своята опасна професия.