Ами че азще отида, рекъл гостът и успокоил старата жена. Какво му е разправяла тя след това, в колко часа му е казала да иде на сватба и в коя черква го е пратила — един господ знае. Важното е, че той е сбъркал и вместо да отиде на сватбата на ония Хараллмпиеви, дошъл е на нашата сватба.
Разказът на очилатия господин озадачава присъствуващите, които тепърва започват да се чудят, да цъкат с език и да коментират оживено невероятния случай.
— Че не можа ли той още в началото да разбере грешката си? — обръща се някак сърдито бащата на Беба към така наречения Милан, когото смята едва ли не за съучастник на човека от Белоградчик. — И после, сбъркал сбъркал, да си върви след черква в къщи, а не да идва тук и да се разпорежда като у дома си. Искам, кай, госпожице, да ми изпеете „Гукни ми, гукни, гугутке“! Брей, че нахални хора има на тоя свят.
— Интересно, отде е научил адреса, за да дойде чак тука! — разсъждава гласно на себе си Власаки Топлийски.
— Питал е някого — пояснява дебеличкият господин. — Де живеят младоженците, рекъл е, и някой му е казал улицата и номера. Черквата не е далеч оттук.
— Ама той трябва да е дошъл след нас?
— Дявол го знае, кога е дошъл! Като насядахме около масата и той седна на оня стол. Чак тогава го забелязах.
— Вижте какво, господа! — казва строго старият запасен генерал и виолетовото му лице се прошарва изведнъж със сини жилчици. — Голям наивник е тоя, който мисли, че негова милост уж случайно е забъркал сватбите и е дошъл по погрешка при нас. Аз имам всички основания да твърдя, че тоя човек нито е от Белоградчик, нито изобщо е възнамерявал да ходи на сватбата на някакви си Харалампиеви, а чисто и просто се е явил нарочно на нашата сватба. Вмъкнал се е помежду ни да ни шпионира!
— А-а-а! — възкликват уплашено гостите, сепнати от неочакваното откритие на генерала.
— Да ни шпионира ли? — обажда се непредпазливо очилатият господин. — Че от какво ще ни шпионира? Какви сме ние, та да ни шпионира?
— Вие може да сте никакъв — срязва го генералът, — но аз съм запасен генерал, пък и господин Потайников е също полковник от запаса! Като не знаете как стои работата, по-добре не се намесвайте!
— Ама нямаше такъв вид човекът…
— Моля ти се, Милане, мълчи! — озъбва се домакинът и неразумният гост наистина млъква и се отказва от по-нататъшната защита на господина с рошавите мустаци.
Старият генерал сръбва няколко глътки вино, пребоядисва лицето си от виолетово на тъмносиньо, сетне се обръща към покорната си аудитория и продължава разкритията си с предишния тон на непоколебима увереност.
— От известно време, господа — заявява той, — комунистите са възприели една съвсем нова тактика. Плъзнали са по сватби, по погребения, завързват познанства с хора от по-отбраното общество и само слушат какво се приказва. В банята да идеш, телякът комунист ще излезе. Ще започне той уж кирта да ти трие, ще те заприказва, ще те пита с какво се занимаваш, какво е мнението ти за международното положение и току изведнъж ще ти изтърси: вие, господине, ще каже, много кир имате. Имам зер, ще отвърне глупакът и хич няма да се сети какво му подмятат. Но който е умен, веднага ще разбере, че има работа с Карл Маркса. Знаете ли какво значат тия думи:
— Вие, господине, много кир имате? Туй значи: вие, господине, принадлежите към мръсната буржоазия. Следователно: я елате при нас да ви изтрием кирта и да ви направим комунист. Както виждате, телякът хем ви шпионира, за да разбере какъв сте и какво мислите, хем от друга страна си върши свободно болшевишката пропаганда, без някой да го закача. Та ето защо и господинът, който беше преди малко тук, се е преструвал само на лапнишаран, а в същност е бил един изпечен комунистически функционер. Разбрал е той, че се жени офицерска дъщеря, научил е навярно, че на сватбата ще присъствувам и аз, и какво ли си е рекъл: чакай, от тия хора ще изтръгна някои интересни сведения. Ами че вие не му ли забелязахте маневрата, когато накара госпожицата да изпее „Гукни ми, гукни, гугутке“? Искаше да види дали сме патриоти и дали държим за българското. Ако някои от вас не бяха настояли да се изпее тая песен, уверявам ви, той щеше да каже: я тогава, госпожице, изкарайте „Интернационала“! А бе, гледам го аз тоя чиляк, все към мен зяпа и ми се хили, а то, виждате ли каква била работата: хвърлял ми е въдицата, дано изтърва някоя артък приказка, та да я съобщи после в Москва. Добре че шпионинът сам попадна в клопката и се пръждоса навреме, иначе щях аз да го открия и да му разбия мордата. Хей, господа, пазете се от комунистите! Внимавайте какво говорите и с кого говорите! Като си лягате вечер, заключвайте добре вратите, пък и под кревата поглеждайте! Тия хора са способни на всичко. Няма да усетите кога ще пламне революцията!