Но хитро е запасното полковниче, не можеш лесно го излъга. Съгласява се те и само привидно да подслони под покрива си младите съпрузи и да ги храни, а след туй започва да го усуква и да философствува, че било обидно за мъжа на дъщеря му да дсйде в неговата къща като приведен зет, че животът бил борба, в която всекй трябвало да участвува с достойнство, и тъй нататък. Развива мошеникът подобни подли теории, а сам стои настрана от борбата на живота и се топли от грейката на ония двеста хиляди лева, които държи непокътнати на спестовен влог в банката.
Ала комедията не свършва тук. На сцената на тоя интимен домашен театър се явяват още много лица — една ехидна тълпа от петостепенни артисти, които искат на всяка цена да вземат участие в играта, па макар и в не дотам благодарни роли. Това са близките и далечните роднини на двата рода, това са приятелите и познатите, които започват да шушукат и да пренасят от ухо в ухо какво казал тоя и какво отговорил оня, каква била свекървата и каква била тъщата. Злоезичието на всички тия доброжелатели раздухва с такава сила ненавистта между сватовете, че самше млади съпрузи се наежват един срещу друг, защото кръвта вода не става.
Минават часовете като дни, а дните като години, и сивотата се сгъстява. Къде е флейтата, с която някога съпругът искаше да подслажда тихите вечери на брачния живот? Къде е радостта на съпругата, която бързаше да си създаде семейство, да узакони връзката си с любимия човек и да му пъди мухите от лицето, когато той спи?
Обезверени, озлобени и все пак някак смешно горди в немотията си и в своята залязваща любов, една дъждовна сутрин нашите герои натоварват багажа си на една кола и напускат завинаги малката къщица на улица „Майски букет.“ Клатушка се колата и разтърсва английските мебели, подрънква отстрани един чугунен леген, а съпругът крачи като на погребение и носи внимателно в ръцете си саксия с фикус.
И в това тъжно чергарство на двамата съпрузи, кошо са мечтали за слугини, за готвачки и за собствен апартамент и които сега изчезват някъде на другия край на града. свършва приказката за любовта. Беба и Буби са вече мъртви. Нови хора с оловени сърца вървят подир колата с багажа.
От някогашното минало остава само един сватбен портрет с излъгани усмивки.
1936