— Не, аз няма да я оставя нищичко да пипне. Слугиня ще й взема, готвачка…
— А-а, вижте, с тая работа не съм съгласен! Ако имате повечко пари, вместо да ги пръскате за готвачка, можете да отделяте настрана по някой и друг лев, та един ден да си вземете апартамент, защото все пак иначе се чувствува човек под собствен покрив.
— Но аз вече съм се записал за апартамент в едно дружество и съм внесъл досега три хиляди и осемстотин лева! — заявява гордо Буби, проникнат от величавото съзнание за тоя свой благороден стремеж към ипотечната собственост.
— Тъй ли? Я гледай, я гледай какъв предвидлив и практичен момък! Вие наистина заслужавате нещо повече от похвала. Е, как, скоро ли ще ви излезе номерът за заем?
— Имам аз в дружеството един вътрешен човек, който е наредил да ме впишат в списъка на най-близкото заемораздаване.
— Отлично! А пък аз, понеже се занимавам сега с комисионерство и имам връзки с разни предприемачи, ще гледам да ви намеря някое тъй по-износно апартаментче. Две стаи и кухня ще ви бъдат предостатъчни…
В тоя върховен миг на домопритежателско откровение между тъст и зет, вратата с омагьосаната дръжка скръцва, отваря се и във вестибюла влиза една едра престаряла дама в тъмнокафява рокля, два пъти по-висока от домакина. Запасното полковниче става от креслото си, обръща се най-напред към дамата, после към скъпия си гост и ги представя един на друг:
— Да ви запозная с жена ми! Поликсена, запознай се с господин Омайников!
— А, туй ли е господин Омайников? — изненадва се приятно едрата дама, като се усмихва мазно-мазно, и в устата й лъсват два реда златни зъби. — Много се радвам, господин Омайников, че ви виждам в нашата къща. Отдавна слушам за вас все хубави неща от Софчето. Били сте се запознали с нея на някакъв чай и след това сте се срещали случайно по улиците. Че покани някой ден господин Омайников у дома, казвам й, а тя — остави, мамо, ти не го познаваш колко е стеснителен, ще му бъде неловко. И таз хубава, казвам й, че от какво ще се стеснява? Ние да не ядем хора? Слава богу, че най-сетне се решихте и дойдохте да ни направите чест с посещението си!
След тия встъпителни думи дамата сяда до своя съпруг, който става почти невидим в нейното тъй близко и величествено съседство.
Ала човешката природа е дявол знае каква. Много учени са се занимавали с нея, много философи са я изследвали и са се ровили в най-съкровените й глъбини, но и до ден днешен човек си остава все същата тъмна загадка, каквато е бил още при сътворението на света.
Към тия отвлечени мисли ни навежда неволно рязката промяна в душевното състояние на нашия герой, който при появата на Бебината майка усеща изведнъж един необясним страх и смущение, едно главоломно забъркване и умствено затъпяване. Макар че майката подчертава съвсем открито добрите си чувства към него и го предупреждава, че не яде хора, Буби все пак вижда в нейното лице някаква хищна полу-жена, полу-акула, готова да се нахвърли отгоре му и да го разкъса със златните си челюсти.
— Благодаря, благодаря — бъбри несвързано гостът и чувствува как креслото му се огъва и започва да потъва в нещо меко.
За щастие, тъкмо в това време се явява и Беба, която внася желаното разведряване на атмосферата. И понеже човек е устроен така, че свиква и с най-големите ужаси и те престават да му правят впечатление, нашият герой лека-полека свиква също с жената-акула, идва на себе си, изяжда поднесеното му от Беба черешово сладко и дори се развеселява.
И дълго дълго щастливата четворка седи край кръглата маса във вестибюла и крои планове за бъдещето, сетне Буби поглежда часовника си, извинява се, че е отнел времето на домакините, сбогува се поред с всички, като целува ръка на тъста и на тъщата, а тъщата пък, от благодарност за тоя кавалерски жест на своя зет, се обръща към Беба, смигва й поверително и казва:
— Софче, изпрати господин Омайников!
Ние няма да описваме подробно всички по-нататъшни мили картинки и сцени из живота на познатото ни семейство, където нашият герой започва да ходи всеки ден и да остава на вечеря, няма да казваме с какво трогателно внимание се отнасят към него родителите на Беба, като слагат в чинията му най-едрата скумрия и изтискват щедро отгоре й половин лимон — най-сетне ние няма да говорим за интригата, която се създава бързо сред любопитните обитатели на кооперативния дом около личността на все още тайния годеник. Ние няма да приказваме и за това, как една неделна вечер бащата и майката на Буби пристигат с такси и правят първото си посещение у семейство Потайникови, как след туй старият учител слуша с напрегнат интерес славните военни подвизи на запасното полковниче, а жената на учителя обяснява на своята сватя най-сигурния начин за запазване на маринованите патладжани от мухъл. Ние ще премълчим също така как тия две сродяващи се семейства остават до крайна степен поразени и възхитени едно от друго, как, ако щете дори, Беба подскача и се върти като пеперуда около сладкодумната си свекърва, и тъй нататък, и тъй нататък. Всички тия неща се разбират от само себе си, пък и за тяхното подробно описание ще ни бъдат необходими толкова страници, в колкото другите автори подготвят и извършват най-малко три убийства или самоубийства на някои от излишните си герои.