Ето защо ние ще направим един акробатен скок и ще спрем вниманието си върху най-значителното събитие в живота на човека, каквото е безспорно сватбата. Ала преди да отидем на самата сватба и да си хапнем от прасенцето, нека видим какво става няколко седмици по-рано.
Най-напред предсватбената суматоха започва с поръчката на юрганите, чийто цвят дава повод за оживени спорове между майка и дъщеря — спорове, които биха се изродили в скандал, ако самият продавач не влиза в ролята на посредник и не заявява открито, че виолетовият цвят не е тъй траен, както портокаловият. По тоя начин упорството на Беба бива счупено и юрганите се поръчват от портокалов сатен — разбира се, не чешки, а български, защото, според думите на майката, и единият, и другият ще свършат все една работа, пък и освен туй ще бъдат плащани от патриот, който държи за родното производство. След като въпросът с юрганите се урежда не дотам миролюбиво, явява се за разрешаване сложната задача за даровете, които булката ще трябва да даде на роднините на Буби. Тук вече Беба успява да се наложи, въпреки ловкия опит на баща й да я провъзгласи за вятърничава, и в някакво малко ателие накрай града започват да се шият със светкавична бързина копринени пижами, копринени нощници, копринени комбинезони и като миньорен завършек на това копринено сватбарско капричио — една мъжка поплинена риза с две яки и с два чифта маншети. Когато и даровете бъдат готови и роднините на Беба се извървят да ги гледат, да ги пипат с два пръста, да ахкат уж от възторг, а зад гърба й да разправят, че не са нещо особено, идва най-сетне оня неизбежен и трагичен ден, в който запасното полковниче трябва да чуе горчивата истина, че всеки баща е длъжен да купи за сватбата на дъщеря си спалня с всички там гардероби, нощни шкафчета, тоалетки и тъй нататък.
Отначало бащата прави отчаяни усилия да обори тоя отживял предразсъдък и изпада в страшно униние. Той става изведнъж язвителен, ругае ожесточено грубия материализъм, въздиша и съжалява, че нямало вече идеална любов и че днес хората се женели само за интерес. Ала тъй като Беба държи на своето и започва да се облива в сълзи, които бликват сякаш от всички пори на тялото й, запасното полковниче също променя тактиката, смалява се до неузнаваемост, като че някой го слага под микроскоп, и моли със задавен глас дъщеря си да се смили над него и да не го разорява, защото той, бедният, щял да остане на улицата и да протяга ръка като просяк за една коричка хляб. При това хитрото човече се задъхва внезапно, изхълцва: „Ох! Ох! Сърцето ми!“ и се хваща за гърдите, но Беба го изпреварва и припада съвсем естествено, като все пак запазва малко съзнание, за да извика:
— Господи, какъв баща! Двеста хиляди лева има в банката и щял да остане на улицата! Скъперник!
При това неочаквано изобличение бащата изгубва и последната възможност да спечели играта и затуй, когато Беба се съвзема от припадъка, той е вече съвсем друг. Разтопен в някаква коварна нежност към дъщеря си, той обяснява, че всичко, каквото има, ще бъде пак нейно един ден, но нека тя свикне с мисълта да не хвърчи из облаците, и най-главното — да не смята родителите си за милионери. Най-сетне, щом иска спалня, ще й купи и спалня — само мир да е.
— Аз видях в един мебелен магазин много хубави спални от орехов фурнир! — казва кротко Беба с прояснено лице.
— Ще я наредим тая работа! — отвръща някак неопределено запасното полковниче и в с дисоновския му мозък започва да зрее един вероломен план.
Вечерта, когато тричленното семейство се събира в кухнята на вечеря и слугинята се изправя до умивалника като тъжен символ на социалното неравенство, бащата заявява с подчертано разочарование на Беба:
— Гледах аз днес ония спални, за които ми разправяше. Ами че те били съвсем просто нещо, бе Софче! Нито материалът им материал, нито изработката им изработка, покрили ги там само с някакъв лъскав шперплат, колкото да залъжат окото на човека. Че аз на тебе такава спалня ли, мислиш, ще ти купя? Ще се разсъхнат утре креватите, ще се изметнат вратите на гардеробите, просто срам ще те бъде да ги покажеш някому!