— И какво от това, детектив Смайлоу? — Вече не изглеждаше безразлична към всичко, което ставаше. По страните й се забелязваше руменина, а в зелените й очи проблясваха гневни искри. — Признах, че съм била в стаята и обясних защо по-рано избягвах да ви кажа истината. Паднал е от главата ми, което е напълно естествено биологично явление. Сигурна съм, че това не е единствения човешки косъм, който сте взели от онази стая.
— Така е.
— Но аз бях единствената, срещу която избрахте да отправите обиди.
Хамънд изпита желание да изкрещи: „Браво, Алекс!“ Тя имаше пълното право да изрази негодувание. Смайлоу бе задал въпроса си с цел да я извади от равновесие, да я накара да избухне и да каже нещо, с което би се издала, че лъже. Това бе стар трик, използван от опитните полицаи, който обикновено помагаше. Но не и този път. Смайлоу не бе успял да я разтърси, само я бе изпълнил с ужасен гняв.
— Можете ли да обясните как частицата карамфил се е озовала върху ръкава на мистър Петиджон?
Изражението й стана по-спокойно и тя избухна в смях
— Мистър Смайлоу, можете да откриете карамфил почти във всяка кухня на света. Защо сте решили, че е именно от моята? Сигурна съм, че в кухнята на „Чарлз Таун Плаца“ също има предостатъчно от тази подправка. А може би мистър Петиджон я е пренесъл от дома си в хотелския апартамент.
Франк Пъркинс се усмихна и Хамънд се досети какво си мисли адвокатът. При кръстосан разпит в съда той би следвал същата логика, когато прокурорът заяви, че карамфилът е от дома на доктор Лад.
— Мисля, че си длъжник на клиентката ми, Смайлоу — каза Пъркинс. — Въпреки съветите ми, доктор Лад ти оказа пълно съдействие, а ти причини ужасно неудобство и на нея, и на пациентите, чиито сеанси бе принудена да отложи. Преобърна къщата й с главата надолу и й нанесе непростима обида. Трябва неколкократно да й се извиниш.
Дори и да бе чул думите на адвоката, Смайлоу не реагира по никакъв начин. Студеният му поглед остана прикован в лицето на Алекс.
— Бих искал да узная нещо за парите, които открихме в сейфа ви.
— По-точно?
— Откъде ги имате?
— Не си длъжна да отговаряш, Алекс.
Тя не се вслуша в съвета на адвоката си.
— Проверете бележките ми за платени данъци, мистър Смайлоу.
— Вече го направихме.
Алекс повдигна вежди, сякаш искаше да попита: „Тогава защо ми задавате този въпрос?“
— Не е ли по-разумно да държите спестяванията си в банка, където биха ви носили лихва, отколкото в домашен сейф?
— Финансовото й състояние и това как съхранява парите си нямат абсолютно никаква връзка със случая — каза Пъркинс.
— Ще видим дали е така. — Преди адвокатът отново да възрази, Смайлоу вдигна показалец. — Още само едно нещо, Франк, и приключвам.
— Така няма да стигнеш доникъде.
— Кога разбиха вратата ви, доктор Лад?
Хамънд съвсем не бе очаквал този въпрос. Явно и Алекс. Реакцията й бе очевидна и издайна.
— На кухнята ли?
Без да откъсва очи от нея, Смайлоу кимна:
— Да, откъм верандата.
— Доколкото си спомням, преди няколко месеца.
— Обраха ли ви?
— Не, мисля, че са били пакостници от махалата.
— Хм. Добре, благодаря.
Той изключи касетофона. Пъркинс й помогна да стане.
— Твърде много си позволяваш, Смайлоу.
— Никакви извинения, Франк. Разследвам убийство.
— Сбъркал си посоката. Тормозиш доктор Лад, докато истинският убиец заличава следите си.
Адвокатът я побутна към вратата. Хамънд се опита да не поглежда натам, но не можа да устои на изкушението. Навярно Алекс го усети, защото очите им се срещнаха, когато минаваше покрай него. Останаха загледани един в друг, докато Смайлоу попита:
— Кой е интимният ви приятел?
Тя рязко извърна глава към детектива.
— Какъв приятел?
— Любовникът ви.
Този път грубата тактика успя. Алекс загуби самообладание. Не прояви обичайната си сдържаност, нито пък послуша съвета на адвоката да не отговаря. Реагира импулсивно:
— Нямам любовник.
— Тогава какво ще кажете за чаршафите, които намерихме в коша ви за мръсно бельо? По тях имаше кръв и сперма.
— Историята за услуга на пациент беше чиста измислица — подсмивайки се, каза Стефи. — Съветвам те да не отлагаш ареста.
Тя, Смайлоу и Хамънд бяха останали в офиса, след като Франк Пъркинс бе извел клиентката си и бе тръшнал вратата. Но двамата мъже сякаш не я слушаха. Изглеждаха настървени като гладиатори, които всеки момент ще влязат в смъртоносна схватка. Побеждава онзи, който умре последен.